Българката Мария Бакалова ("Борат: Последващият кинофилм") спечели отличието за най-добра актриса в поддържаща роля на Нюйоркския кръг на филмовите критици (NYFCC). Миналата година наградата в тази категория взе Лора Дърн (за "Брачна история" и "Малки жени“). Това са престижни отличия, основани през 1935 г., и обикновено с тях в САЩ започва сезонът на кинонаградите.
Победителите се избират от най-изявените критици, пишещи в нюйоркски вестници, списания и онлайн издания. Джон Хюстън нарекъл наградата си от Нюйоркският кръг на филмовите критици „най-голямата чест, която някой в моята професия може да получи". В продължение на 85 години нюйоркските филмови критици разпознават, награждават и защитават филми, които често са били пренебрегвани от публиката и развлекателната индустрия.
Както показва времето, неведнъж решенията им са били по-правилни - през 1942 г. "Оскар" за най-добър филм получава „Колко зелена беше моята долина“, а NYFCC избира в същата категория „Гражданинът Кейн“. Когато "Оскар" взема "Френска връзка", критиците награждават „Портокал с часовников механизъм“. И по-късно избират „Добри момчета“ на Скорсезе, вместо "Танцуващия с вълци“, за който остава Оскарът.
Сред останалите победители са драмата на Кели Райхард „First Cow“ - изненадващ избор за най-добър филм, Делрой Линдо (Da 5 Blood) за най-добър актьор и Чадуик Боузман посмъртно, също за Da 5 Bloods (но не и за „Черното дъно на Ма Рейни“). Клои Жао бе избрана за най-добър режисьор заради филма си „Nomadland“. Елиза Хитман спечели за най-добър сценарий за „Никога рядко понякога винаги“. Бразилският „Бакурау” спечели наградата за най-добър чуждоезичен филм. За най-добра актриса критиците посочиха Сидни Фланиган, също от „Никога рядко понякога винаги“.
Може би по повод първата американска награда за Мария Бакалова, а може бири заради някои сходни преживявания, номинираният за „Оскар“ режисьор Теодор Ушев написа тази сутрин във Фейсбук своето мнение за ролята ѝ, играта, таланта, за българското кино и колко е трудно да катериш върхове, когато те дърпат обратно в калта:
„И моите 50 стотинки по темата с Мария Бакалова и Борат. Още преди месеци написах тук, че нейната роля във филма е може би най-значителния акт, който български артист е правил някога.
През 1966 г. Сюзън Зонтаг пише есето си "Против интерпретацията". В него има един параграф, който гласи (мой превод) "В бъдеще ще има художествени произведения, чието послание е толкова директно и ясно, чието въздействие толкова неоспоримо, чиято проява толкова навременна, че то, произведението, може да бъде просто такова, каквото е. И към което стандартните методи на критиката не могат да бъдат приложени".
Ролята на това младо и талантливо момиче Бакалова в „Борат“ е точно такъв пример. Сцената с Джулиани унищожи аурата около най-влиятелната фигура в екипа на Тръмп. Бакалова повлия на американските избори така, както никой друг филм или художествено произведение не може да го направи. Този нахален, самонадеян акт е подобен на влиянието "Уотъргейт" върху Никсън, или аферата Люински.
Бакалова е изключителна актриса. Останах зашеметен от кратката ѝ поява във филма на Грозева/Вълчанов "Бащата".
Бакалова ми напомня на Мая Новоселска или Вяра Коларова, неоспорими таланти.
Тя има едно от най-важните качество за един актьор - превъзмогва суетата. Тя "обслужва" идеята. Тя се хвърля със всички сили да брани концепцията. Тя Е контекста. А в съвременното изкуство Контекстът е всичко. Не темата. Не изразните средства дори. Не жанра.
Аз не съм фен на филмите на С.Б.Коен. Изгледах филма само заради Мария Бакалова. Тя "прави" и "спасява" филма. И аз имам естетически несъгласия относно похватите в него. Но това няма абсолютно никакво значение, когато говорим за нейната роля.
Убеден съм, че на 21 април ще имаме Първата номинация за "Оскар" за български актьор. А защо не и самия "Оскар". И те ще бъдат извоювани в съревнование с такива актриси като Глен Клоуз, Оливия Коулман, Джоди Фостър, Аманда Зейфрийд...
И тази номинация ще бъде признание за българската актьорска школа.
Надявам се тя да бъде придружена и от първата номинация на български филм в категорията за чуждестранен филм - "Бащата" на Петьо и Кристина. И аз ще бъда щастлив за това не от патриотизъм. А от уважение и респект към тези артисти.
Защото знам какъв неистов труд и жертви стоят зад всяко стойностно произведение по тези земи.
И колко е трудно да катериш върхове, когато те дърпат обратно в калта“.
