Режисьор: Димитър Стефанов
Участват: Велизар Евтимов, Иван-Александър Дойчев и Христо Петев

Какъв би бил подходът на Твореца, когато се е заел да създаде света, ако е разполагал с хартия, узнават зрителите, посетили „Хартиени истории“ – невербален куклен спектакъл за възрастни. Режисьор е Димитър Стефанов, а премиерата се състоя наскоро в Сити Марк Арт Център. В ролите са талантливите Велизар Евтимов, Иван-Александър Дойчев и Христо Петев. Те илюстрират на публиката неограничените възможности да се създават персонажи и да се изграждат сюжети с помощта на различни видове хартия – амбалажна, оризова, полиетиленова и прочее. Представлението включва пет истории, като се започне от сътворението на света, та до неговото бъдещо унищожение. Те достигат до нас не чрез словото, а посредством разнообразни похвати от кукленото изкуство: плоски и обемни кукли, театър на сенките, импресия.
Декорът представлява хартиена порта, чиито крила се разтварят, а зрителят се озовава в свят на вълшебства и тайнства (сценограф е дебютантът Алек Чурчич). Земното кълбо е една огромна сфера от намачкана хартия, която следва своята траектория, направлявана вещо от тримата актьори. Пак те „оживяват“ и куклите (също от хартия), които не просто ни превеждат през съответните истории. Изумява ни богатата гама от емоции, които се оказват способни да изразят. С много въображение и чувство за хумор е пресътворен библейският мит за създаването на първите хора и блажените им дни в Райската градина. В контраст с изиграната с намигване история за Адам и Ева е тази за легендарния певец Орфей и неговата любима Евридика. Сякаш ни парва болката на невестата, когато отровната змия я ухапва смъртоносно. Буквално следваме Орфей, докато слиза в подземния свят на Хадес, а после и обратно нагоре по стръмната и мрачна пътека. Като че виждаме изписано по хартиеното му лице изкушението да погледне любимата си, на което в крайна сметка се поддава и в резултат я изгубва завинаги. После пък пред очите ни израства Вавилонската кула, превърнала се в символ на човешката суета и гордост. Библейските и старогръцките митове някак естествено преливат в популярни сюжети от българския фолклор. На „сцената“ например се появява дърво с вързана на него люлка. „Хартиената история“, която проследяваме, е в духа на народните представи, че растителната мощ се пренася върху този, който се люлее, и така той става по-здрав и силен.
Своеобразен калейдоскоп на човешката история, спектакълът ни прави съпричастни и на един съвременен сюжет – мястото на личността в днешния свят на глобализация и яростна конкуренция. Предвид обстоятелството, че не се разчита на словото като изразно средство, в подкрепа на визуалните внушения е музиката на номинирания за „Икар 2019“ композитор Милен Апостолов.