В понеделник, след 15-годишно прекъсване, се възобновяват разкопките на един от знаковите обекти на българската археология – светилището на Орфей при село Татул, Момчилградско, съобщи проф. Николай Овчаров. Разкрито в началото на XXI в. от неговия екип, то представлява обожествен още в каменно-медната епоха скален масив, чийто връх в късната бронзова епоха е обработен с длета и превърнат в мегалитен паметник. На най-високото място е изсечен дълбок каменен саркофаг. „Има хипотеза, че това е реалният или символичен гроб на легендарния певец и главен тракийски герой Орфей. Основание дават запазени исторически сведения за уникален погребален обичай на царете в Родопите, напълно отличаващ се от могилните гробници на владетелите в равнините. Те са полагани в пещери или на върха на скали, за да бъдат посредници между боговете и хората“, обяснява проф. Овчаров. Освен Орфей, така е погребан и загиналият в Троянската война от ръцете на Одисей цар Резос.
„Паметникът край Татул се оказа център на хероон – светилище на починал и обожествен тракийски цар. С вековете то се разраства и функционира чак до края на езическия период. През IV-III в. пр. Хр. до изсечения в скалата гроб е построен великолепен храм, с който биха се гордели и древногръцките градове“, изтъква археологът. Светото място е било опожарено на границата между двете ери при избухналите междуособици в Тракия при римското нахлуване. След известен застой през ІІ-ІІІ в. комплексът е възстановен, но вече не като хероон, а като богата вила на античен аристократ. През Х-ХІІ в. античната вила се превръща във византийско светско имение на средновековни благородници. „Откритите при разкопките множество оловни печати-моливдовули показват, че тогава тя е била собственост на видния ромейски велможа севаст Георги Палеолог, приближен на император Алексий І Комнин. Той става основоположник на династията Палеолози, която управлява Византийската империя през ХІІІ-ХІV в.“, разказва Овчаров. Към края на средновековната епоха имението е изоставено, а в древните руини се появява некропол.
Именно средновековният период е цел на започващите след два дни археологически проучвания. „Работата е там, че при първите разкопки не бе открита църквата на комплекса, каквато би трябвало да има в такова имение. Но само на няколко десетки метра от превърнатото във вила древно светилище тогава забелязахме останките от каменна сграда, ориентирана изток-запад. Още през 30-те години на ХХ в. известният кърджалийски краевед Никола Иванов определя тези останки като християнски храм. През следващите дни предстои да проверим това негово наблюдение“, обобщава Овчаров.
ШАМАНИ
Преди броени дни Николай Овчаров се завърна от Петия световен конгрес по степна археология на Евразия, който се проведе в южноказахстанския град Туркестан с участието на повече от 200 учени от почти 30 държави: централноазиатските, САЩ, Китай, Япония, Русия, Франция, Великобритания и др. България, която е сред учредителките, бе представена от проф. Овчаров от Археологическия институт (БАН) и Младен Станев – председател на Асоциацията на българите по света. Почти десетилетие двамата проучват въпросите на тюркските култури и проявите на шаманизма в раннобългарската култура.
Духовната култура на прабългарите има сборен характер и в нея наред с тюркските елементи намират отражение и различни ирански заемки, смята Овчаров. Това се твърди и в изнесения от двамата доклад за ранния български шаманизъм. Той стъпва изключително на археологически материали, най-вече оригинални рисунки-графити от Плиска и Преслав. Изводът е, че в прабългарското общество е съществувала религия на управляващия елит, основана на принципите на тюркския тенгризъм, иранския зороастризъм и може би на произхождащия от него митраизъм. В по-ниските обществени слоеве обаче са били широко разпространени народни вярвания като тотемизъм, магия, анимизъм, култ към слънцето, които стават основата на практиката на шаманизма.
На конгреса е потвърдено от редица водещи световни специалисти, че показаните рисунки на шамани от България имат точни паралели в Централна Азия. В момента нашите учени, заедно с посолството на Монголия, планират експедиция в Алтайските планини – едно от малкото места, в което са оцелели истински шамани.
