Медия без
политическа реклама

Най-добре у нас се въдят суматохите

В спектакъла отеква болката, че Радичковият човек е на изчезване

Снимка: Яна Лозева
От суматохата може да се излезе и на кокили, демонстрират ни героите.

Премиера: "Нова Библия"
Режисьор: Иван Добчев

Гълъбът не носи маслинова клонка, а суматохи. Това е лайтмотивът на авторския спектакъл на Иван Добчев "Нова Библия", създаден по текстове на Йордан Радичков. Премиерата се състоя миналата седмица в Театрална работилница "Сфумато". Заедно с постановката на Маргарита Младенова "Луда трева" той е част от Програма "Ноев ковчег", консултанти на която са проф. Цочо Бояджиев и проф. Георги Каприев. 
Ако в предишното представление публиката чува булдозерите, заравняващи родното на писателя и заличено впоследствие село Калиманица, за да се построи на мястото язовир, сега вече потопът е факт. Героите, боси или обути в гумени ботуши, газят в придошлата вода (сценографската идея е на Иван Добчев и Станислав Памукчиев). Църквата, сред чиито останки протича действието, е порутена, а наоколо се валят скелети на умрели животни. Познатите ни Радичкови персонажи са представители на XXI век, жители на една държава, затънала във вересии и пълна със суматохи. Името на спектакъла всъщност възражда първоначалното заглавие на пиесата "Суматоха". В популярната история за лисицата, която се престорила на умряла и изяла всичката риба, ненатрапчиво се вплитат множество съвременни сюжети. В разговорите си героите подкачат темата за Истанбулската конвенция, за фалита на банки или пък се присъединяват към редиците на излезлите да протестират недоволни граждани. Не подминават и вечно злободневния проблем за акциза на ракията във връзка със скоросмъртницата, която постоянно си точат от казана, разположен насред потопа. 
От някои персонажи в "Суматоха" режисьорът се е отказал, тъй като не е успял да открие подходящите актьори, както сподели той на пресконференция. Тези, които виждаме на сцената, показват такава игра, сякаш ролите са мислени за тях. При това не са сред поомръзналите ни напоследък едни и същи лица, които гледаме и в театъра, и на екрана. Включени са Иван Златарев (Араламби), Александър Тонев (Левачко), Йордан Ръсин (Глигор), Николай Върбанов (циганин) и други. Любопитно е също, че женските персонажи, чиито прояви са обикновено спорадични в Радичковите сюжети, в спектакъла осезаемо присъстват. Иван Добчев извежда например на преден план трите Крокодилки, които сега се одързостяват гласно да обсъждат проблемите на мъжете си (Мимоза Базова, Сребрина Тимофей и Славена Зайкова).
Постановката, поставяща си за цел да реабилитира връзката на българина с природното и магичното и да ги защити като непреходна ценност, е сред най-силните заглавия от началото на сезона. 
Играе се отново на 17 и 27 декември.

 

Ключови думи:

Иван Добчев, Радичков

Още по темата