Медия без
политическа реклама

Най-старият военен паметник е бил в днешна Сирия

23 Юни 2021
Поглед на север към Тел Банат Север от Джебел Бази, преди разкопките.
Проект за спасяване на Ефрат
Поглед на север към Тел Банат Север от Джебел Бази, преди разкопките.

Земна могила на територията на днешна Сирия може да се окаже най-старият известен военен паметник в света, построен преди около 4400 години. Кости на пехотинци и водачи на бойни колесници са били погребани в различни части на мемориала, направен от натрупана почва. Не е ясно дали са принадлежали на печелившата или губещата страна, нито в какъв конфликт са загинали, съобщава NewScientist.

Откритията са резултат от повторното изследване на останки, извадени от Белия паметник, който е бил разкопан през 80-те и 90-те на миналия век. Районът е потопен през 1999 г. заради  изграждането на язовир на река Ефрат и оттогава не е изследван.

Ан Портър от Университета на Торонто в Канада е един от ръководителите на разкопките. "Това беше спасителен проект", казва тя. Наводняването му „беше наистина травматично преживяване за археолозите", защото районът беше "най-приказния обект, по който можете да си представите да работите".

На север от малка планина, наречена Джебел Бази, в Месопотамия било построено селище, което археолозите наричат комплекса Банат/Бази. Той е бил населен между 2700 и 2300 пр.н.е. Мястото включва набор от земни могили, наречени Тел Банат, и малко по-нататък на север една голяма могила, наречена Тел Банат Север или Белия паметник.

Белият паметник получил името си, защото е бил покрит с варовиков минерал, природен гипс. Портър казва, че първоначално функцията му е била друга. Представлявал е вълнист бял купол, в  който погребвали мъртъвците си. В продължение на няколко поколения жителите периодично се качвали по външната страна на купола, за да извършват религиозни ритуали и да оставят дарове над гробовете под повърхността.

Но реконструкция от около 2450 г. пр. н. е. покрива това комунално пространство със стъпаловидни земни тераси, превръщайки купола в шестетажен зигурат или стъпаловидна пирамида.  В насипаната пръст строителите са оставили и изобилие от човешки кости, животински кожи, и петсантиметрови глинени „амуниции“ за оръжия, подобни на прашка, които са невъзпетите герои по онова време, защото изстрел с тях е можел да бъде смъртоносен, пише Smithsonian.

Изглежда, че войнишките кости са били ексхумирани и препогребани в Белия паметник, за да създадат потенциално първия в света военен мемориал, според изследването, подготвено за публикация в списание Antiquity. 

Находките от обекта могат да послужат като доказателство, че някои градски владетели са имали достатъчно власт и средства, за да поддържат постоянни армии през третото хилядолетие пр. н. е., още в ранната бронзова епоха. За разлика от други гробници от онова време, които съдържат ценни метални оръжия и бижута, реконструираният Бял паметник съдържа части от скелети, предимно на мъже и юноши, погребани с боеприпаси или животни, използвани по един или друг начин в битки.

Толкова масивен паметник на загинали в бой предполага, че в града е имало постоянна армия: „хора, които се идентифицират като войници, за разлика от другите, които отиват да се сражават, когато полската работа приключи, или ако бъдат нападнати“, казва Стефани Селовер, археолог от Вашингтонския университет. „Възможността за създаване и поддържане на постоянни армии, които са толкова  контролируеми и централизирани, че могат дори да градят паметници… Досега не сме попадали на нищо подобно в ранната бронзова епоха“, добавя тя.   

 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата