Това не е движенчески театър, както очаквахме. Заявяват го още в самото начало на представлението актьорите, участващи в него, въпреки че свързваме имената на повечето от тях именно с проекти от сферата на театъра на движението и съвременния танц и пърформанс. Те са Стефан А. Щерев, Велислав Павлов, Пьотр Кшемински, Кире Гьоревски, Елена Димитрова и Анета Иванова. Лека-полека започваме да осъзнаваме, че техният спектакъл „Хипотетично“ с режисура и хореография на Галина Борисова е самоироничен поглед към създаването на едно театрално представление – движенческо или не, с препъни-камъните, съучастието и индивидуализма, куриозите и небивалиците, които влизат във фолклора на екипа. Със суматохата вътре в процеса и със съпътстващата я шумотевица навън в медиите. „Хипотетично“ на сцена „Апостол Карамитев“ в Народния театър е (може би) намигване на посветени, отправено с изобретателност, топлота и добро чувство за хумор към актьорския занаят и поднесено на публиката с атрактивна игрова опаковка.
Актьорите, напълно равнопоставени като задачи в представлението, изреждат щедро какво то не е – редуват се в повтарянето на фрази „шедьоври“ на критическата мисъл, на богат набор от клишета, с които медиите изобилстват, когато описват театъра – например от типа на „проникновено изследване на човешката психология“ или „критичен разрез на съвременната действителност“ (не разпознах свои, но ако има такива – извинявам се). В хода на пърформанса има още подобни серии, будещи неистов смях, особено когато се стигне до цитирането на цели заглавия от мастити научни трудове (съществуващи или не) от различни сфери – свидетелство за тоталното еманципиране на езика от мисълта, когато с възможностите им се злоупотребява…
Разбира се, в спектакъла има и елементи на театър на движението: актьорите се суетят из градината от декора (сценография и костюми – Дарина Стоименова), сякаш култивирайки насажденията на своите идеи до разлистването им в завършена форма (никой не обещава, че това непременно ще се случи), а особено красноречив е етюдът, когато въоръжени с инструменти шестимата се опитват да съградят нещо от куп дървени талпи и трупчета, като един през друг коментират, че това няма как да стане. Вероятно във всеки творчески процес има такъв момент, в който участниците са убедени, че накрая нищо няма да се получи… Пък и не само творчески.
Дали героите в „Хипотетично“ ще стигнат на финала до формулата за създаване на успешен спектакъл? Това ще разберат зрителите на следващите представления на 26 април, 10, 14 и 28 май на сцена „Апостол Карамитев“ в Народния театър. Актьорите още не са наясно. Но за тях най-важното е да продължават да търсят смисъла на изкуството и на себе си в него и, ако може, както в случая, това да е много забавно и поучително и за публиката. Дали тя ще си отговори какво точно е гледала? Сещам се за заглавието на един разказ на Уилям Сароян: „Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света“. Можем да го перифразираме – нещо като чук, нещо като талпа, нещо като нищо на света… Просто театър.
„Хипотетично, всичко може да се случи. Изкушаващо е да контролираме процеси, но вероятността да успеем е нищожна и съмнителна. Ние живеем заедно, само за да разберем, че колективите са сборища на отчуждени индивиди. Ние не искаме изкуството да приключи“, обобщава и самата Галина Борисова.
Звуковата среда в спектакъла е на Владимир Влаев. Драматург на постановката е Анелия Янева.
„Хипотетично“ е първият проект, който се реализира в Народния театър по линия на програма „Апостол Карамитев“, стартирала през 2023 г. по повод 100-годишнината от рождението на големия български актьор. Основната цел на инициативата е да се даде възможност за представянето на различни форми и естетики, да се предложат нови, интердисциплинарни перспективи към правенето на театър, да бъдат открити интересни автори, идеи и практики, да се отправят нови артистични предизвикателства към трупата и екипа на театъра, да се даде видимост на нови или непознати за него автори, които да внесат своеобразните си разбирания за сценично произведение.
