Изложба с непоказвани досега творби на големия български художник Цанко Лавренов (1896-1978) ще се открие във вторник, 12 декември, в галерия "Мисията" при Държавния културен институт към Министъра на външните работи. Централно място в експозицията ще заема творба, част от богатия художествен фонд към МВнР, която пристига от българското посолство в Букурещ специално за представителната изложба. Това съобщи внукът на Лавренов, галеристът Лаврен Петров.
Заедно с изложбата ще се представи и монография за художника на английски език, преведена от Нигрита и Филип Дейвис. Книгата е издание на фондация "Цанко Лавренов" и Книгоиздателска къща "Труд", в партньорство с музеи и галерии от страната, както и частни колекции. Обемното и богато като съдържание издание е първото, което в цялост представя творчеството и личността на една от най-изтъкнатите фигури на българското изкуство. В своите 568 страници то включва 1321 изображения на творби, снимки, писма и документи. Книгата има изключителен приносен характер – за първи път се публикуват студия за графичното творчество на Лавренов, а също и за писменото му наследство като критик и изследовател на изкуството. Съставена е първата подробна биография с богат документално-илюстративен материал, произхождащ от личния архив на художника. По-голямата част от факсимилно предложените документи и писма също се публикуват за първи път.
Цанко Лавренов е роден в Пловдив през 1896 г. Още от ученическите си години във Френския колеж в родния си град знае, че ще посвети живота си на изкуството. Не успява да получи мечтаното академично образование, но с още по-голяма убеденост се отдава на художническото поприще. След завръщането си от Виена в Пловдив развива активна творческа и обществена дейност, свързана с изложбите на Дружеството на Южнобългарските художници. Един от върховете в работата му е големият живописен цикъл, създаден след пътуванията му до Света Гора през 1935-1936 г.
Самият той споделя, че е достигнал своя художествен стил след много "пот на челото". Черпи вдъхновение от старата българска архитектура, българската икона и всички изделия на художествените занаяти. Преминавайки през средновековни елементи и вдъхновение от работата на Захарий Зограф, изучавайки гравюра върху дърво, той овладява похватите за нанасяне на светлинни петна и черти на черен фон, които прехвърля върху работата с маслени бои. Цанко Лавренов казва: "При манипулирането с тези похвати открих, че в зависимост от композиционните ми изисквания в картината на места мога да работя в техниката на сграфито, а другаде да използувам измиванията, присъщи на акварела. И така, в много мои картини са съчетани възможностите на три изобразителни техники. В тях съм използувал силата на пастьозната маслена боя, точността на графиката и нежността на акварела."
Присъствието на Цанко Лавренов в общите художествени изложби в София през 30-те години го откроява като един от интересните български живописци. Неговите обвеяни с романтично-идилична атмосфера възрожденски къщи и манастири носят различен от познатия дотогава пластичен изказ. Те се запомнят със съзнателното търсене на иконописната стилистика чрез наивистичен рисунък и условно пространство. В тях тогавашната критика вижда новаторство и обещаващи хоризонти. Не случайно за неговата премиерна на конкурс картина "Стария Пловдив" (1930) говорят всички.
Освен като художник Цанко Лавренов има солидно присъствие в културния живот с активната си критична дейност по въпросите на изобразителното изкуство. Оставя голям масив от публикации, научни рецензии, монографични изследвания за художници, споделя изкуствоведът Анелия Николаева през 2016 г. по повод 120-годишнината от рождението му.
Изложбата в галерия "Мисията" ще открие заместник министър-председателят и министър на външните работи Мария Габриел.
