Театърът на Орелиен Бори е във въображението на този, който гледа. Това сподели самият световноизвестен френски хореограф, режисьор и визуален артист по време на пресконференция с представители на български медии. Бори е в София, за да представи на 5 и 6 април със съавтора си Младен Материч на сцената на Народния театър съвместният им спектакъл „Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също“. Французинът сподели, че не текстът е централна част в неговия театър, а пространството и правилата, които го управляват. Изкуството, което той създава, е хибрид между визуален и танцов театър, цирк, куклено изкуство, акробатика, живи картини… „Обичам да си задавам въпроса: що е то? И нямам еднозначен отговор – аз изтривам тази граница, която съществува между отделните изкуства“, каза Орелиен Бори.
Разнородни са и актьорите, които той използва в своите проекти – танцьори, циркови артисти, спортисти акробати, хора от различни държави и нации. „Но на сцената всички говорим един език, който театърът изобретява“, уточни хореографът.
Темата на спектакъла, който ще видим – „Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също“, е паметта. А тя не се съобразява с физиката, отбеляза авторът, който на младини е получил подготовка на учен. Паметта преувеличава и изтрива някои неща, измисля си други, разбърква ги и ние запазваме спомена за един преобразен свят. През 1994 г. в Тулуза Орелиен Бори гледа представлението на Материч „Небесата са далеч и Земята също“ и то до такава степен го впечатлява, че младият французин решава да се отдаде на изкуството. Малко по-късно става актьор в трупата на сърбина, а след това основава и своя компания. Но творческият му „разговор“ с Младен Материч продължава и до днес. 25 години след онзи паметен спектакъл Бори решава да го възпроизведе със същите артисти и същия декор, а онова, което не си спомнят – да го изобретят наново. „В представлението се разказва за мъж, който има съпруга, деца и възрастни родители, които скоро ще умрат. Тогава бях на 22 години и много далеч от тези неща. Сега осъзнавам, че този мъж – това съм аз. Животът на Младен Материч и двамата актьори също доста се е променил за това време. Исках да измеря тази разлика“, сподели режисьорът. В постановката му новият и старият спектакъл, от който ще има видео, се наслагват един върху друг – точно както в паметта.
В „Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също“ 70 000 топчета за тенис на маса ще обсипят голямата сцена на Народния. За Бори това са елементите, които въплъщават паметта: те са плаващи, мястото им никога не е фиксирано, всичко останало се плъзга върху тях – те заместват унищожения под на някогашната оригинална постановка. „Все пак моят театър не може да избяга напълно от физиката – ежедневният ни диалог е със земното притегляне и триенето“, описа хореографът работата със своите танцуващи виртуози. И допълни, че в спектаклите му винаги присъства и някакво реално физическо събитие – например истинска, а не изкуствено направена мъгла…
Копродуцент на спектакъла, който българската публика ще гледа, е режисьорън Галин Стоев, директор на Националния театър в Тулуза. Двамата с Бори са добри приятели и „Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също“ е създаден специално за биеналето, което българинът организира през 2019 г. в Тулуза. Премиерата му на софийска сцена е част от програмата „Европейски театър“ на Народен театър „Иван Вазов“, в рамките на която вече гостуваха „Дайлес театър“ от Рига с постановката с участието на Джон Малкович „В самотата на памуковите полета“, „Дойчес театър“ и „Бург театър“ с „Един кон влязъл в бар“ на Санчо Финци и „Аз, която имам ръце по-невинни“ на Загребското актьорско ателие. Преди София спектакълът се е играл в Будапеща, предстои гостуване в Гърция, а през есента - в Истанбул. Турнето се осъществява със съдействието на френските институти в съответните страни.
