На 93-годишна възраст почина доайенът на българските карикатуристи художникът Милко Диков (1930 – 2023), съобщиха от Съюз на българските художници. Милко Диков беше сред малцината, достойни приживе да бъдат наричани легенда. Причина за това е неговото творческо присъствие до последно, не само дългият му житейски път, отбелязват от СБХ.
През 2022 г. в рамките на Националната изложба карикатура на „Шипка“ 6 той бе представен със самостоятелна експозиция, участва в изданието на изложбата и през 2023, припомнят от Съюза.
Милко Диков е роден в град Троян, в лекарско семейство. На 17-годишна възраст пристига в София, за да взема частни уроци по рисуване при Илия Бешков. На следващата година е приет във Висшия институт за изобразително изкуство "Николай Павлович", но заради слаби оценки е изключен след първата година. През следващите няколко години работи в завод на „Елпром" и е взет за трудовак на строежа на Дунав мост. Въпреки това не спира да рисува. От 1954 до 1960 г. отново следва в Академията, в специалност "Керамика" в класа на проф. Стоян Райнов. През 1959 г. отпечатва своята първа карикатура във вестник „Стършел" и печели първия си конкурс за карикатура. От 1963 г. сътрудничи редовно на различни вестници и списания с карикатурите си. Взима участие в национални и международни изложби на карикатурата. Има реализирани шест анимационни филма: „Двата полюса“ (1963), „Пакостникът“ (1964), „Приспивна песен“ (1966), „Аспирин“, „Триптих“ („Ключалката“, „Шамарът“, „Кукловод“, 1974), „Едно, две, три“ (1977). Носител е на множество награди от изложби в Скопие, Нови Сад, Москва, Бордигера, Акшехри, Берлин, Маростика и Габрово - той е един от най-награждаваните български художници в България и в чужбина. Сред десетките му отличия са и орден "Кирил и Методий", наградата "Илия Бешков", голямата награда на Маростика, Италия (1975).
През септември 2010 г. Милко Диков е един от участниците в съвместната изложба, озаглавена „Класици на българската карикатура“, заедно с Велин Андреев, Генчо Симеонов, Иван Веселинов и Стоян Дуков.
От СБХ припомнят думите на писателя Румен Леонидов: „Правете любов, а не война, бе девизът на хипитата по време на Виетнамската война, тях днес ги няма, но го има маестро Милко Диков, който бащински, но без да бъде нравоучителен, повтаря предупреждението: „Човек забравя за времето, но то никога не забравя човека!“. Нека времето никога да не забравя кой е Милко Диков, както и художникът със същото име никога да не бъде забравен от своите днешни и бъдещи почитатели!“.
Милко Диков бе почетен гражданин на родния си Троян. "Той беше майстор на карикатурата, който умееше с няколко удара на молива да предаде остроумие, сатира и социална критика. Неговите карикатури бяха остроумни, но и с дълбока философска смисъл. Те не само разсмиваха, но и караха хората да мислят. Милко Диков беше и голям хуманист. Той вярваше в силата на изкуството да променя света. С карикатурите си той се бореше за справедливост, равенство и мир. Неговият талант ще бъде запомнен от поколенията", пише по повод кончината му TroyanExpress.
Поклон пред светлата му памет!
Редакцията на „Сега“ изказва съболезнования на семейството и близките на художника.
