Художникът Анатолий Станкулов представя изложба живопис „Омагьосани истини“, която ще бъде открита на 17 декември от 17.30 до 20 ч. в музей-галерия „Анел“, съобщи БТА, позовавайки се на организаторите на събитието. Според куратора на експозицията Пламена Димитрова-Рачева изкуството на Станкулов е разпознаваемо и приковава вниманието, защото винаги казва нещо, което житейски ни вълнува.
Анатолий Станкулов има богата творческа биография, белязана с многогодишен опит в периодични издания, където е карикатурист, свързан е и със списание „Шут“, както и с различни инициативи, които подкрепят развитието на изкуството в България.
Картините, които художникът представя в настоящата изложба, са част от различни тематични серии, ясно подсказващи връзката му с издателската и илюстраторската работа. Някои произведения са вдъхновени от творчеството на големия български писател Йордан Радичков („Тенец“), други се свързват с библейски митове, български народни приказки и легенди, песни и въображаеми същества, както и с природни красоти и лични истории, разказани с лек хумор и закачка. Изображенията са с ярки наситени цветове и динамични форми. В композициите често човешките фигури се съчетават с животински мотиви, създавайки фантазен калейдоскоп. Централната фигура – човешкото лице – сякаш се слива със заобикалящата го среда, като птици и абстрактни форми преминават през композицията. Играта между органичното и сюрреалистичното придава дълбочина и движение на картината, обяснява кураторът.
„Характерният стил на художника, при който човешките и животинските форми се преплитат, създава атмосфера на съновидение. Смелите контрасти и фрагментираното изображение усилват усещането за по-широк и взаимосвързан свят. Някои произведения като „Птици в градината“, „Легенда за птицата“ и „Птича напаст“ са решени като триптих и изглеждат впечатляващи с интересната си композиция, динамиката и развитието на сюжета. Цветовете, използвани в тези картини, са наситени и контрастни, което създава силно визуално въздействие. Червеното, жълтото, зеленото и черното доминират, водейки до усещане за интензивност и емоционално напрежение. Лицата изглеждат като част от общата композиция, а птиците и човешките фигури се сливат, създавайки усещане за взаимосвързаност, което е типично за стила на Станкулов“, казва Пламена Димитрова-Рачева.
В самата идея за композиции в три части като „Домашните“ и „Горски феи“, и в начина, по който елементите се преплитат, има дълбок символизъм – за връзката между човека и природата, за динамиката на живота и взаимодействието между различни елементи от битието. Тези картини са интересни в контекста на сюрреализма и абстракцията, като възможността да се разпознават различни форми и образи в единно цяло дава на зрителя пространство за размисъл и тълкуване. Едно от възможните тълкувания, например, е, че образите на птици и хора олицетворяват прехода между материалното и духовното. Птиците често се свързват със свободата, висшите нива на съзнанието и пътуването към неизвестното. Те могат да бъдат и метафора за душевната и емоционалната свобода или за усилието на индивида да се освободи от злободневното и да се издигне в нещо по-духовно, посочва изкуствоведът.
По думите ѝ темата „Тримата влъхви“ е силно свързана със символиката на религията и митологията, като авторът добавя лична интерпретация към библейските и фолклорните мотиви. Темата за св. Теодор Стратилат – светеца воин, има своята светост и сила, а сюрреалистичните образи на клоуните и панаирите въвеждат зрителя в свят на абсурд и смях, с намек за трагикомедията на живота.
Анатолий Станкулов е роден на 9 декември 1956 г. в Русе. Завършва Техникума по строителство и архитектура, специалност „Архитектура“, в родния си град, след което учи и се дипломира в Лесотехническия университет – София, специалност „Ландшафтна архитектура“, като успоредно изучава „Илюстрация и оформление на книгата“ в Националната художествена академия. Има и следдипломна квалификация по журналистика, както и многогодишен опит в сферата на изкуството. От 1983 до 1990 г. работи като художник в редица издания на ежедневния и периодичен печат. От 1990 до 1994 г. е издател и главен редактор на хумористично-сатиричното списание „Шут“. От 1994 до 2003 г. е директор на рекламно-издателска агенция „Талия“, а от 2003 г. досега е артистичен директор на фондация „Имеон-Балкани“. Участвал е в над 600 изложби живопис и карикатура у нас и по света. Илюстрирал е повече от 150 книги за различни български издателства. Негови творби са част от държавни и частни колекции в България, САЩ, Португалия, Германия, Австрия, Япония, Италия, Израел, Гърция, Корея, Русия, Украйна, Швеция, Холандия, Китай, Уругвай. Член и президент е за България на Европейската федерация на карикатуристите FECO.
