Проф. Мари Врина - Николов беше удостоена с почетното звание "доктор хонорис кауза" на Софийския университет „Св. Климент Охридски" за изключителните й заслуги към славистиката, българистиката и превода. Тя е сред най-изтъкнатите изследователи на българската литература и култура и водещ преводач от български език във Франция, предаде на БГНЕС.
Ректорът на Софийски университет "Св. Климент Охридски" проф. д-р Георги Вълчев връчи почетното звание на проф. Мари Врина-Николов. "Чувствам се много развълнувана, щастлива и горда. Чувствам се свързана с този университет, своите колеги и бившите си студенти", каза лауреатката.
Тя разказа, че през 1973 г. е осъзнала колко много иска да научи български език. "Това бе началото на един дълъг път, личен и професионален път. Българският език стана избраната от мен Родина, убежище срещу всички болки, които неминуемо изпитваме през живота си, срещу все по-плашещия шум на света, извор на радости и творчество чрез превода, преподаването и изследователската дейност. Език, от който имам нужда и с който общувам с най-скъпите си приятели", разкри Врина, която защитава дисертация на тема "Емоционалните частици в българския език".
През 1976 г. французойката посещава за пръв път България, като пътува четири дни и нощи с влак. От 1978-а започва да идва всяка година. През бурната 1989 г. се жени за писателя Виктор Пасков, с когото се е запознала покрай превода си на "Балада за Георги Хених". Разделят се четири години по-късно, но Врина поема грижите за сина им, който днес е на 33 години и живее във Франция.
Според нея България е земя, богата с езиците, културите и религиите, които са съжителствали тук. По думите й точно това е породило желанието й да пресъздава на френски език български творби, създавани във времето. "Превеждането, с което се старая от близо 40 години да давам повече видимост на българската литература във френскоезичните страни, е мое лично убежище, моя мисия и дар", поясни тя и добави, че когато е започнала да превежда текстове на български, в чиято мелодия и експресивност се е разпознавала, е осъзнала, че трябва да се освободи от представите за езика и нормите.
Проф. Мари Врина-Николов е високо ценен и награждаван преводач на българска литература. Тя е превела редица важни български творби, като някои от тях излизат с нейни предговори. Тя представя на френската публика както класици като Иван Вазов ("Под игото"), Алеко Константинов ("Бай Ганьо"), Йордан Йовков ("Старопланински легенди"), така и големите автори от втората половина на ХХ век – Ивайло Петров, Йордан Радичков (седем книги), Вера Мутафчиева, Цветан Стоянов, Константин Павлов, Веселин Бранев, Виктор Пасков (три книги). Мари Врина-Николов внимателно следи и отлично познава и съвременната българска литература.
Сред преведените от нея автори са Георги Господинов, Теодора Димова, Алек Попов, Емилия Дворянова, Елена Алексиева, Севда Севан, Захари Карабашлиев и много други. Всички тези издания са резултат от личната инициатива на преводачката да заинтересува френските издатели с българските книги, които тя е избрала.
Мари Врина е носителка на наградата за превод "Етиен Доле" (2021 г.), присъждана от Сорбоната. През 2022 г. преводът й на романа на Теодора Димова "Поразените" бе удостоен с френската награда "Фрагонар". Носителка на Почетния знак на Столична община за 2023 г.
