Виктор Пасков (1949-2009) е български писател, музикант и кинодраматург, най-известен с прозаичните си шедьоври "Балада за Георг Хених", "Невръстни убийства" и "Германия - мръсна приказка". 13 години след смъртта на автора за пръв път излиза сборник с негови стихове. Това ще се случи на 10 септември - рождения ден на Пасков. 

"Беше в средата на зимата, когато поканих Георги Господинов и Иван Ланджев да съставим книга от стиховете на Виктор Пасков, които бяха разпилени по машинописни страници, ученически тетрадки и хвърчащи листове хартия, събрани от семейството. Мари Врина - негов преводач на френски, съпруга, пазител на паметта му и приятел ни довери един кашон поезия, в който със сигурност имаше стихосбирка. Просто трябваше да я открием", разказва главният редактор на "Сиела" Захари Карабашлиев. "Събирахме се у Иван (Ланджев), четяхме, обсъждахме, гадаехме кое кога е писано, слушахме Колтрейн, Кийт Джарет и всякакъв друг джаз, котката му понякога буташе иглата на плочата (което беше сигурен признак, че Виктор иска да сменим плочата), домакинът предлагаше великолепни коктейли, а навън валеше пухкав сняг."

Редактор на книгата е Христо Блажев. Предговорите в нея са написани от Георги Господинов и Иван Ланджев.

"Зак, Иване, Жоро, Христо, нямате представа колко се вълнувам и трогвам от появата на тази книга. Където и да е, Виктор се радва, защото тя е написана, събирана, редактирана и издадена с любов", пише и бившата съпруга на Пасков, Мари Врина-Николов.

"В тези стихове има нещо от поезията на 30-те и 40-те, по-точно от елегичното бездомничество на Александър Вутимски. Има и нещо от Далчев – особеното взаимоотношение с къщи и стаи, има и от лирическите сбогувания на Иван Пейчев и Христо Фотев, от бохемско-градско-скандалното в първите две (и единствените добри) стихосбирки на Богомил Райнов. Важно е да отбележим тези родства. Всичко това – смесено с друга, европейска, немска традиция и ...Елиът.

Има град и градскост и този град е много различен от онзи, който сме чели през 70-те и 80-те. Тук не скърцат "макари и въжа", тук скърцат гредите на самия живот, жълтеницата пада над на София, жълти хора се влачат унило по "Руски", споделя и Георги Господинов.

"Не знам защо Виктор Пасков не е стигнал приживе до издаването на стихосбирка - вероятно е искал да бъде признат първо като сериозен прозаик. Но съм сигурен, че е желал, много силно е желал да има поетична книга и това личи по работата, която е влагал в писането си. Почти всяко едно от стихотворенията, избрани тук битува в най-различни варианти - писано на ръка, преписвано четливо, набирано на пишеща машина, поправяно, зачерквано - виждаш как е търсел съвършения израз, дума, стих, тон. И коя точно вариация на една творба да изберем? По-ранната, най-късната? Джаз е цялата тази работа. Красиво-тъжен, съкровен, майсторски... ", пише още Захари Карабашлиев в първото представяне на книгата във Фейсбук.

Той споделя и едно стихотворение от предстоящия том.

Анемия

Роден съм в стая. Спомням си от малък:

акордеон, баща ми, зими, бедствия.

Домът бе тесен – днес е просто жалък,

анемията – болест на семейството.

А после – дълъг студ, снегът в косите

(любов, откъсват те, а ти си тъй красива!),

една жена, която си отива,

когато ми е страшно във кревата.

Снегът, студът, декември и обратно:

аз – най-самотното дете с качулка,

на ъгъла на „Жданов“, със цигулка,

докоснат от скръбта невероятно.

Роден съм в стая. Помня всички ъгли.

Обичам почва, раждаща коприва.

Вземи, опитай се със мен, откривай! -

ала навътре – не. Там пари въглен.