Рики Джервейс заяви в интервю пред британското TalkRadio, че наблюдава нов вид фашизъм по отношение на свободното изразяване. 59-годишният комик, чиито шеги като водещ на церемонията по връчването на наградите „Златен глобус“ тази година не се харесаха на всички споменати, е смутен от „гневните онлайн тълпи“ и „прекалената социална бдителност“ на фона на призивите за „свободен обмен на информация и идеи“.
„Появи се нов странен вид фашизъм сред хората, които мислят, че знаят какво можете да кажете, а какво не можете. Наистина е странно. Това, че някой се чувства обиден, не означава, че е прав“. Създателят на сериала "After Life" сподели мислите си за публичното онлайн порицаване след публикуването на писмо от 150 известни писатели, учени и журналисти, сред които личаха имената на Маргарет Атууд, Салман Рушди, Мартин Еймис и Ноам Чомски, критикуващо т. нар. "култура на отхвърлянето".
В интервю по-рано този месец Рики каза: „Появи се един нов моден мит, че хората, които искат свобода на словото, възнамерят да говорят ужасни неща през цялото време.“
„Това просто не е вярно, свободата на словото защитава всички. Но социалните мрежи в интернет имат способността да усилват всяко несъгласие до крайност. Ако някой клони леко наляво, в Туитър той изведнъж се оказва Троцки, нали? Умерено консервативният става Хитлер, а ако сте центрист и приемате и леви, и десни аргументи, значи сте просто страхливец“. Има, разбира се, някаква ирония в това, че Рики нарича прекалените обвинения фашизъм, с което изпада в същия грях, но той е комик и обича иронията. Пък и знае, че днес това е начинът да се привлече общественото внимание.
Няколко дни по-рано актьорът заяви, че хитовият му тв сериал „Офисът“ днес едва ли би успял да стигне до ефир, заради „гневните онлайн тълпи“. Джервейс, който изигра Дейвид Брент в псевдодокументалната сатира на Би Би Си, заяви, че телевизиите вече се страхуват да поемат рискове в художествените си програми. В сериала главният герой е шеф на провинциален офис във фирма, търгуваща с хартия, и в опитите си да се съобразява с политическата коректност, често обижда представителите на малцинствата. Тогава публиката се смееше не с него, а на него и неговата неадекватност.
Британският оригинал на „Офисът“, който се излъчваше през 2001-2002 г., спечели множество награди BAFTA и “Златен глобус” и се смята за една от най-добрите британски комедии, правени някога. Американската версия е дори още по-популярна.
„Този сериал беше за всичко - за различията между хората, за половете, расите, за всички неща, които днес се страхуват дори да обсъждат, защото в случай, че кажат нещо грешно, ще бъдат обвинени и отхвърлени. Би Би Си стават все по-внимателни, хората искат да запазят работата си, така че биха се притеснили за някои от темите и шегите, въпреки че бяха явно иронични и че ние се смеехме на този неадекватен герой“.
Що е то “култура на отхвърлянето”?
“Култура на отхвърлянето” (на англ. Cancel culture) е нов израз, който описва манталитета на дадени общности да бойкотират определени продукти, хора или произведения. Най-често се свързва с хора, които са причинили обида чрез своите действия или думи. Концепцията стана особено разпространена през последните пет години и затруднява най-вече комиците.
От времето, когато Тейлър Суифт беше обвинявана заради начина, по който се е разделила с приятеля си, до последната мода в Туитър да се отхвърля Дж. К. Роулинг заради спорните ѝ за някои възгледи за трансджендър хората, процесът включва отказ от зачитане или признаване на добрите качества и постженията на отхвърления.
