Медия без
политическа реклама

Самуел Финци сам във Вавилонската кула на „Венецианският търговец“

И в глобален свят на полиглоти хората пак не се разбират и си остават отчуждени в новия спектакъл на Явор Гърдев

Самуел Финци и Павел Иванов: Шайлок и Антонио сключват опасен договор.
Яна Лозева
Самуел Финци и Павел Иванов: Шайлок и Антонио сключват опасен договор.

В цвета на тъмносиво олово като ковчежето, заключило съдбата на главната героиня Порция, е мрачен и буквално, и метафорично спектакълът на Явор Гърдев „Венецианският търговец“, чиято премиера преди дни бе аплодирана в Народния театър. Накрая всички остават живи, но никой не е щастлив; деликатното равновесие и между влюбени младоженци, поставени на излишни изпитания и от самия Шекспир, и между спорещи за пари и чест кредитор и длъжник е някак болно, компромисно и навярно мимолетно.

Приема се, че „Венецианският търговец“ е най-съвременно звучащата пиеса на Барда и версията на Явор Гърдев сякаш още повече засилва това впечатление. В неопределена епоха, която може да се позиционира от античността до наши дни – според надписите на латински, указващи в чий дом се развива действието, или пък според масовите черни костюми на персонажите като на юпита от модерното Сити, това е универсална социална драма на манипулации, надлъгване, ненужни режисирани проверки на верността, честолюбие, унижения и реванш. На жажда за мъст, обоснована не толкова на финансовия ущърб, колкото на сляпата неприязън към различния – по етнос, вяра, манталитет и начин на живот. Нито багра от пъстрата и весела ренесансова Венеция – „Венецианският търговец“ под режисурата на Явор Гърдев определено не е комедия.

Ако излезем от мисловната рамка на Ситито, където се правят съдбовни сделки с парите, живота и достойнството на героите, може да се забележи, че всички на сцената са облечени едва ли не като ортодоксални евреи. Но въпреки привидната подобност и равенство, евреинът, когото мнозинството обругава, е само един – лихварят Шайлок. И зад него в случая – големият актьор Самуел Финци, което пък е съдбовно за спектакъла.

В него по сюжет се случва следното. Младият Басанио (Александър Тонев) е влюбен в богатата наследница Порция (Радина Кърджилова), която също от един случаен поглед го е харесала. Обречена да се омъжи по завета на баща си, според който претендентите за ръката й трябва да разгадаят правилно загадка с ковчежета, тя така и не понася никого от интернационалната си свита високопоставени ухажори. За да дръзне да й се представи, Басанио моли за скъп заем доверения си приятел Антонио (Павел Иванов) – венециански търговец, чиито кораби със стока плават из няколко морета. Тъй като в момента няма налични средства, Антонио сключва сделка с евреина Шайлок: той ще му даде парите, но ако не бъдат върнати навреме, ще отреже 1 фунт от плътта на длъжника (а това е смъртоносно). Уверен, че корабите му ще донесат печалба, Антонио решава, че условията са свръхизгодни…

Разбира се, всичко за всички ще се обърка, преди дожът (Владо Пенев) и топ-адвокатът, който не е точно по автор (Стелиан Радев), да се намесят в неизбежния съдебен процес. Но по-важното за конкретната концепция е това, че в бекграунда на бизнес-отношенията между евреина и християните се „чете“ дългата биография на датираща отдавна взаимна неприязън. Защо? Заради желязната хватка на лихварина, заради верските предразсъдъци в обществото, или…просто така, според емоционалната инерция.

Светът на „Венецианският търговец“ на Явор Гърдев е истинска Вавилонска кула – още с появата на кандидатите на Порция по видео връзка в началото, те се представят на своите езици. Различни езици звучат и в домовете на героите. В спектакъла общо-взето, освен на български, се говори на юдео-испански, арабски, италиански, френски, английски, шотландски, арагонски, латински… Брилянтна е тази идея на режисьора философ: в глобалния свят от полиглоти на сцената, въпреки владеенето на езици, хората не се разбират, остават си отчуждени, хладни, враждебни към чуждия и дори към ближния, готови да воюват за преекспонирани каузи. Познанието не е спасение, когато душата е задръстена с предразсъдъци и нелюбов. Кое не е така и в реалния наш свят?! Дори нежната Порция – най-големият полиглот в постановката, артикулира дистанцирано, сякаш е някъде далече-далече и „не от мира сего“. Добре че очите на Радина Кърджилова в тия моменти са в състояние да изрекат всичко – болка, разочарование, страдание…

Всъщност, в спектакъла има и един комичен епизод: пародийното рок-парче, изпълнявано от Лоренцо (Ненчо Костов), с когото след малко ще забегне дъщерята на Шайлок (Кремена Деянова), и разюзданите му приятели. Същинска „Евровизия“! „Евровизия“-та – още един актуален символ на псевдо-обединяването, натоварен с политически съображения, подозрения за измами и бутафорен кич.

Уилям Шекспир, или който се е представял с името му, както се знае, не е портретувал с особена благосклонност Шайлок (някои предразсъдъци са жилави, инстинктивни и прастари). Често обаче образът се възприема като положителен поради многоплановостта, която му е придал гениалният драматург, поради променените днес нагласи (дали?) или благодарение на актьорската харизма. Играта на Самуел Финци е толкова мощна, енергийно нюансирана, смислово убедителна, иронизираща иронията, с която другите се опитват да го уязвят, че човек едва ли може да мрази героя, по-скоро му симпатизира и го жали. Особено след емблематичния му монолог („…Та няма ли евреинът очи? Няма ли евреинът тяло, ръце, крака, сетива, чувства, страсти?“…) и арогантното унижение за него на финала. В това отношение мъчител(и) и жертва(и) не са категорично разграничени нито в пиесата, нито в спектакъла – у всяка от враждуващите страни има по нещо и от двете същности. Много добре на Самуел Финци партнира Павел Иванов като Антонио – почтеният търговец, романтичният приятел, комуто принадлежат думите, че целият свят е сцена и всеки има на нея своя роля, а неговата е тъжна…

В света на сцената в доста многословния спектакъл на Явор Гърдев като цяло тъгата също преобладава в трите часа и нещо продължителност. Никой не може да се абстрахира от влиянието на парите. Любовта на Порция и Басанио в крайна сметка изглежда компромисна. Уж всички са живи, а никой не е щастлив. И когато зрителят си тръгва от театъра, умът му ликува, а сърцето е някак незаситено.

В актьорския състав са още Пламен Димов, Каталин Старейшинска, Павлин Петрунов, Явор Вълканов, Калоян Трифонов, Асен Данков, Стефан Къшев, Зафир Раджаб, Александър Кънев; на видеозапис – Димитър Николов, Кире Гьоревски, Юлиан Табаков и др. Сценография – Никола Тороманов, костюми – Свила Величкова, сценично движение – Андреа Гаврилиу. Преводът на проф. Александър Шурбанов е направен специално за спектакъла, а когато думите са в пауза, музиката на Калин Николов говори също така изразително. Следващите представления на „Венецианският търговец“ са на 28 и 29 май, 14, 15 и 16 юни, 3 и 4 юли.

П.С. Всъщност венецианският търговец е Антонио. Но тъй като Шайлок е най-силният и сложен образ, по инерция се смята, че творбата е наречена на негово име.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата