За първи път в България излиза биографична книга за легендарния илюзионист Мистер Сенко (1905-1987), 120 години от чието рождение се отбелязват през настоящата 2025-а. Автор на луксозния том, озаглавен „Мистер Сенко. Един живот на фокус“ за артиста, постигнал професионална слава и признание не само у нас, но и по света, е журналистът и писател хуморист и сатирик Михаил Вешим. Издателството е „Книгомания“.
Първото представяне на биографичната книга ще се състои на 25 март от 17.30 ч. в Литературно-художествен музей „Чудомир“ в Казанлък, като част от програмата на Чудомировите празници. Предстои отбелязване на годишнината и в родния град на Мистер Сенко – Враца.
Изданието е част от поредицата „Любимци на публиката“ и включва непоказвани снимки, дипломи, плакати и документи от личния архив на илюзиониста, съхраняван днес от снаха му Стефанка Карайончева. Има и кадри с оригиналния реквизит и сценичен костюм на илюзиониста, изложени в Музея на магията в с. Момчиловци, създаден от актьора Ненчо Илчев.
Корицата на книгата е запазен оригинал на един от много популярните плакати на илюзиониста, отразяващ най-впечатляващия му трик – свалянето на главата.
Мистер Сенко е роден на 12 февруари 1905 г. във Враца с името Евстати. Той е третото дете в семейството на Райна и Христо Карайончеви. Бащата е ветеринарен фелдшер, назначен е във ветеринарната лечебница в Хайредин, затова семейството се мести от града на село. В годините след война и след смъртта на съпруга си Райна тъче черги, за да издържа трите деца. През 1918 г. малкият Евстати, едва 13-годишен, идва сам в София, попада в цирк „Колизеум“ и остава да работи там като момче за всичко. Покрай илюзиониста Делоне научава първите си фокуси, а след време го замества на сцената.
Мистер Сенко сам създава най-популярните си илюзии като „Бурето“, „Сандъка с 25 саби“, „Електрически стол“, „Разрязване на жена с трион“, „Метаморфоза“ и др.
През 1961 г. благодарение на трика „Сваляне на главата“ печели в Индианаполис, САЩ, специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите. Той е почетен член на асоциациите на илюзионистите на Германия, Франция и САЩ. Носител е на френския орден „Робер Уден“. Става почетен президент на Клуба на илюзионистите в България от годината на създаването му.
„Мистер Сенко е голям артист и българин, изминал нелек житейски път през годините, но устоял на превратностите на времето. И отстоял себе си, понякога и с цената на компромиси – с властта, но не и със своето изкуство“, обобщава авторът Михаил Вешим.
Особено интересни в биографията „Мистер Сенко. Един живот на фокус“ са факсимилетата на доноси срещу илюзиониста, част от досието му като обект „Семка“. За първи път публично се оповестява информация, че е разработван от Държавна сигурност в продължение на 15 години (1948-1963). „Това „Семка“ не е избрано случайно, не е и само заради фонетичната близост с артистичния му псевдоним. В това наименование има оценка – намек, че на този човек май не му е чиста „семката“ – още отпреди 9 септември 1944 г.“, разказва Михаил Вешим.
От обемистите папки с докладни записки, агентурни сведения, доноси, рапорти, протоколи и преводи на отваряни писма от чужбина е подбрано само най-фрапиращото, което би дало допълнителни щрихи към образа на Мистер Сенко. Сред имената на „информаторите“ се срещат негови съседи, дори домашната му прислужница Иванка Г., колегата илюзионист Чорни и др.
Изненадващ и неизвестен досега факт е, че за Мистер Сенко ДС разработва специално план за вербовка през април 1959 г. В досието няма данни илюзионистът да сътрудничи на „службите“, той е единствено обект на разработка. Година по-късно делото „Семка“ е с резолюция да бъде закрито. Уви, агентите трупат информация за артиста и най-вече за изявите му в чужбина още четири години. Писателят Михаил Вешим представя биографията на Мистер Сенко в контекста на времето и обрисува развитието на илюзионното изкуство, прави умели препратки към личности като Хари Худини, Робер Уден, Джиб, Ник Дим Кос и др.
От „Един живот на фокус“ можем да научим редица любопитни факти за Мистер Сенко и възгледите му. Например:
Мистер идва от „мистериозен“, а не от „мистър“.
Той прави фокусите с лявата ръка, като отвлича вниманието на публиката и я кара да се взира в дясната.
Вдъхновява се за фокуса със свалянето на главата, след като една нощ среща на улицата чернокож с бял костюм в тъмното и се стряска, че е без глава.
Сенко често оставя отливката на главата си на перваза на прозореца вкъщи – да гледа към улицата и да респектира любопитните минувачи.
След като се пенсионира, дава реквизита си под наем на своя син Христо Карайончев (Мистер Сенко-младши), също илюзионист – той трябва да плаща на баща си процент от приходите си от представленията, защото Сенко смята, че изкуството на фокуса не трябва да се дава даром, а да се продава.
Ела Самбиази, втората съпруга и асистентка на Сенко, е жената, която с познанията си за тогавашния шоубизнес прави от фокусника, прочул се по панаири и селски салони из България, признат световен артист.
В началото на 40-те години на ХХ век Мистер Сенко вече е голяма звезда, която с лекота пълни с публика софийските зали и театри. Това е най-силното му и плодотворно десетилетие – той разгръща напълно артистичния си талант, дава представления по два пъти дневно. Макар да подпомага финансово майка си и сестра си, те до края на живота си не могат да повярват, че техният Евстати е станал „звезда“.
Авторът на книгата Михаил Вешим разказва:
„Преди половин век той бе изключително популярен, направо „култов“, както биха казали днес. Идолите на народа тогава бяха няколко – Гунди във футбола, Лили Иванова и Емил Димитров в естрадата, пророчицата Ванга от Петрич...
И Мистер Сенко.
Неговото име бе влязло дори в ежедневния език, често можеше да се чуе някой да каже: „Аз да не съм ти Мистер Сенко!“, когато ставаше дума за нещо сложно, невъзможно или невероятно. Само той – илюзионистът, фокусникът, магьосникът – умееше сложни, невъзможни и невероятни неща.
Тази книга разказва за живота му – от бедното детство по улиците до световните сцени, от метач и продавач на лимонада в цирка до най-високите върхове на илюзионното изкуство. От обект „Семка“, разработван от ДС в първите години на „народната власт“, до личен приятел на Тодор Живков“...
„Много често Бургас беше началото на турнетата ми. Там, в печатница „Котва“, си правех афиши. Те започваха все с „Мистериозният Сенко“… Да, ама веднъж в Панагюрище се оказа, че афишите ми са свършили. Реших да си направя нови в този град. Дадох им един бургаски афиш и им казах да ми извадят съответното количество. Взели печатарите да го набират, ама с техните букви не се побрало на един ред. И го съкратили, както правят редакторите. Получих афиша и гледам – Мистер Сенко. Защо пък не? – рекох си. И така го оставих“, Мистер Сенко, сп. „Отечество“, 1987.
