Днес се навършват 117 години от откриването на сградата на Народния театър, съобщават от културната институция, припомняйки обръщението на проф. Иван Шишманов, по онова време министър на народното просвещение, при посрещането на трупата в сградата, открита тържествено на 3 януари 1907-а:„Един млад народ има нужда от облагородяващото въздействие на сцената. Усещайте се не само жреци на изкуството, но и обществени възпитатели. Великолепната сграда не е още театър. Тя ще стане такава, когато бъде одухотворена от играта на актьора“, казва проф. Шишманов. Иначе за рождена дата на най-стария професионален театър у нас се приема 1 януари 1904 г., когато първата професионална трупа „Сълза и смях“ със заповед на министъра се преименува на Български народен театър.
…В модернизираща се София от края на ХІХ век отдавна се говори за необходимостта да се построи специална сграда за държавния театър, която да даде, както подчертава Иван Вазов, по-добри възможности „за бъдещото величие на драматическото изкуство в България“. Още през декември 1898 г. с решение на Народното събрание се създава специален фонд за построяването на сградата, който през 1904 г. вече е нараснал до 350 000 лв.
Театърът е построен по проект на известните виенски архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер. Основите на сградата са положени на 4 юни 1904 г. на мястото на дъсчения театър „Основа“, където преди това трупата е играла своите представления. Живописното оформление на тавана и стените в зрителната зала, която разполага с 848 места, е възложено на известния виенски художник Рудолф Фукс.
В края на 1906 г. сградата е завършена. За тържественото откриване на Българския народен театър Вазов написва пролога „Слава на изкуството“. Част от програмата тогава са историческата драма „Иванко“ на Васил Друмев и „Тържествена увертюра“ от Добри Христов. Историята помни, че преди тържественото откриване множество студенти освиркват княз Фердинанд на влизане в театъра и той решава с указ да затвори Софийския университет за шест месеца.
На 10 февруари 1923 г. по време на юбилейния спектакъл „Апотеоз на родното драматично изкуство“ избухва пожар, който унищожава театъра. От началото на новия сезон трупата играе разделена на две части в различни градове на България, а след това шест години – на сцената на специално ремонтирания „Свободен театър“ в София.
Сградата на Народния театър е реконструирана през периода 1924-1928 г. по проект на немския архитект Мартин Дюлфер и на българския строителен инженер, завършил в Мюнхен, Кирил Чапаров. Освен изграждането на новата железобетонна конструкция, от Германия е доставена сценична механизация, произведена от фирмите „Круп“ и „МАН“, каквато имат само най-добрите театри в европейските метрополии. Тази техника работи от 1929 г. и до днес, като се използва във всички представления на Голямата сцена на театъра.
По време на бомбардировките над София през Втората световна война е разрушено Южното крило на театъра. След края на войната сградата е възстановена и от април 1945 г. Народният театър отново отваря вратите си за публиката. Последното преустройство и реставрация са осъществени през 1972-1975 г. под ръководството на проф. инж. Венелин Венков. Тогава се изгражда и камерна сцена. Цялостното художествено оформление е дело на художниците Дечко Узунов, Георги Чапкънов и Иван Кирков, който е и автор на проекта за завесата на театъра – неугасващия Феникс.
От 1906 г. до 1951 г. трупата носи името Народен театър, а от 1951 г. до 1962 г. – Народен театър „Кръстьо Сарафов“. От 1962 г. до днес официалното название е Народен театър „Иван Вазов“.
Днес театърът е със статут на единична архитектурно-строителна, художествена и историческа недвижима културна ценност с категория „национално значение“.
