Някъде в Саудитска Арабия, скрита по заповед на престолонаследника принц Мохамед бин Салман, се намира най-скъпата картина в света - "Салватор Мунди" на Леонардо да Винчи.

С леки вариации това изречение може да бъде прочетено и чуто в много медии през последните няколко години. То не е особено дълго, но колко загадки има в него! Като започнем от Саудитска Арабия, която сама по себе си е опасно и тайнствено място, минем през престолонаследника, който освен млад и приказно богат, е и поръчител на убийство — и стигнем до най-скъпата картина на света, която не само е скрита неизвестно къде и защо, но дори не се знае дали изобщо още съществува - може например да е унищожена.

Повечето наблюдатели подозират, че "Салватор Мунди" (в превод "Спасителят на света") вероятно е някъде в Близкия изток. Други предполагат, че се съхранява в свободна от данъци зона в Женева или на струващата малко повече от самата картина яхта на принца. Но дори и когато се знаеше къде е, доста експерти се съмняваха дали действително е на Леонардо. Като второстепенни герои в загадката са замесени още артспециалисти, търговци, Националният музей в Лондон, Лувърът, френското правителство и един руски олигарх…

Изображението на Христос беше обявено за "последния Да Винчи" на търг на Christie's през 2017 г. и продадено за рекордните 450 милиона долара на пълномощник на Бин Салман - същият Бин Салман, който отначало се прочу като прогресивен принц с реформаторски идеи, а след това (по данни на ЦРУ) и като поръчител на убийството на журналист.

Забулена в мистерии и международни интриги,

историята на "Салватор Мунди" е завладяваща и безкрайна сага, разказана в цели два нови документални филма - "Изгубеният Леонардо" и "Спасител за продан: Изгубеният шедьовър на Да Винчи?". Преди тях излязоха прочутата книга на Бен Луис от 2019 г. "Последният Леонардо" и многобройни статии по темата. 

Картината, предполагаемо рисувана около 1500 г., е била загубена за историята повече от 200 години. Тя е повредена и зле реставрирана, продадена и препродадена като незначително произведение на помощник на Леонардо (каквото може би наистина е). Но сега "Салватор Мунди" се е превърнала в символ на непредсказуемата и опасна комбинация от пари, власт и геополитика, която дефинира света на изкуството днес.

Пътят към славата на това съкровище започва с появата на картината в неясна аукционна къща в Ню Орлиънс през 2005 г. Тя е закупена от двама местни артдилъри за мизерните 1175 долара. Те я носят на Даян Модестини, изключително уважавана реставраторка, която премахва столетията мръсотия и дорисуване. Даян е първата, която подозира, че може би това е истински Леонардо.

Със своя елегантен разказ и широк спектър от мнения — от арттърговци и историци на изкуството, до разследващи журналисти, "Изгубеният Леонардо" сполучливо използва Модестини като главен герой. Тя има елегантно, завладяващо присъствие на екрана с тихия си глас и широко отворени очи зад очила в черни или червени рамки. Даян прекарва години, реставрирайки картината, и страстно защитава нейната автентичност с точни детайли, като например 

пентиментото под палеца на Христос

или извивката на устата му, която може да бъде дело само на Леонардо.

Но много експерти смятат, че Модестини е направила драстични допълнения в реставрацията. Във филма артисторикът Франк Цьолнер, съставител на научен каталог с картините на Леонардо, иронично нарича "Салватор Мунди" "шедьовър на Даян Модестини", която го е направила "по-леонардовски от Леонардо". От своя страна Модестини е документирала работата си и научните изследвания върху картината и ги е публикувала онлайн.

Повечето експерти днес са съгласни, че картината вероятно е произведена от помощници в ателието на Леонардо, а той е добавил някои довършителни елементи - това е била обичайна практика. Но несигурността е от ключово значение за привлекателността на всяка версия на историята. "Никой не знае дали е Леонардо. И вие можете да се включите в играта, да си направите свой собствен щифър на Леонардо, що се отнася до "Салватор Мунди", казва авторът на книгата Бен Луис.

Качеството на самата картина разделя хората. Американският изкуствовед Джери Салц репликира, че

„Това дори не е добра картина“, камо ли велик Да Винчи,

докато истинските вярващи настояват, че да я видиш лично е трансцендентално преживяване. (Може би е така, но във филмите и други репродуцирани изображения Спасителят има сладникав вид).

Някои от най-проницателните коментари и в двата филма дори не са за изкуството. В "Изгубеният Леонардо" Еван Биърд, изпълнителен директор на Bank of America, който се занимава с изкуството като инвестиция, говори за мотивите на обикновените купувачи да използват произведения на изкуството като обезпечение за други техни финансови маневри. Филмът не заема позиция относно авторството на картината, но дава ясно да се разбере, че музеите, дилърите и потенциалните купувачи са спечелили милиони - заедно с неоценим престиж - като са решили да вярват, че това е истински Леонардо.

Нови колоритни герои

Големият поврат настъпва, когато картината е представена като автентичен Леонардо на изложба в Националната галерия в Лондон през 2011 г.  И до днес Люк Сайсън, уредникът на изложбата, застава твърдо зад решението си. Но много експерти твърдят пред медиите, че той е направил прибързано заключение. Алисън Коул, редактор на The Art Newspaper, е писала много за картината и я е видяла в Националната галерия. Пред BBC Culture тя казва: "От тогава Даян Модестини продължи да работи по картината. Но когато я видях, не ми стоеше като автентичен Леонардо." Независимо от тези мнения, изложбата помогна много за легитимирането на съмнителното авторство.

Две години по-късно в играта влизат някои колоритни герои. От името на своя клиент руския олигарх Дмитрий Риболовлев  швейцарският арттърговец Ив Бувие купува картината от дилърите в Ню Йорк за 83 милиона долара. В рамките на два дни той я препродава за 127.5 милиона долара.  В "Изгубеният Леонардо" усмихнатият Бувие казва, че подвигът му (да спечели над 40 млн. за два дни) е просто бизнес: купуваш евтино и продаваш скъпо. (Швейцарските власти го разследваха за измама на Риболовлев във връзка с няколко други произведения на изкуството, но тази година приключиха делото, без да повдигнат обвинение.) Докато олигархът разбере, че е измамен с допълнителни 44 милиона долара, картината вече пътува към "Кристис". 

Самата продажба на "Кристис" беше

чудесно организиран драматичен спектакъл

започващ с рекламен видеоклип, който показва не картината, а лицата на зрители, която я гледат - повечето са обикновени хора, но един от тях е Леонардо ди Каприо - и те гледат така благоговейно образа, сякаш виждат самия Христос. Купувачът е анонимен, но "Ню Йорк Таймс" скоро разкри, че той действа за Бин Салман, откритие, което катапултира картината в геополитическата сфера. По това време принцът се опитваше да подобри имиджа на Саудитска Арабия, като разхлаби няколко ограничения. Повечето изкуствоведи мислеха, че "Салватор Мунди" ще бъде в центъра на нов музей или център за изкуство в региона, но от тогава картината не е забелязвана публично.

Лувърът много искаше да я включи в голямата си изложба по случай 500-годишнината от смъртта на Леонардо през 2019 г. Самият Бин Салман посети президента Еманюел Макрон в Париж, докато предоставянето на картината под наем висеше на косъм. В съобщението от Лувъра за пресата имаше дори снимка с празно място на стената, където да бъде окачена "Салватор Мунди", но тя така и не пристигна. "Ню Йорк Таймс" потвърди слуховете, че Лувърът не е съгласен с искането на Бин Салман картината му да бъде изложена в същата зала с "Мона Лиза", придавайки ѝ равен статут.

Скандали и конспирации

Вторият филм, "Спасител за продан" на Антоан Виткин, е най-забележителен с някои експлозивни допълнения към събитията, които може да са се случили зад кулисите на Лувъра. Той страда от липсата на Модестини или друга завладяваща централна фигура. Но разполага с два анонимни източника - лицата им са скрити пред камерата, - идентифицирани като високопоставени служители на френското правителство, които са имали достъп до проучванията на Лувъра върху картината и до френско-саудитските преговори. Един от тях твърди, че Лувърът е стигнал до заключението, че Леонардо просто „има известен принос за картината“, но че Бин Салман би позволил излагането ѝ само ако тя е представена като автентичен Леонардо.  Източникът казва, че той е посъветвал правителството, че "излагането на "Салватор Мунди" при саудитски условия би било "изпиране" на картината, която струва 450 милиона долара".  Лувърът и Националната галерия в Лондон отказаха да коментират и двата филма.

Всъщност те се появяват в период, когато киното и телевизията, подкастите и цялата популярна култура изглеждат

очаровани от артпрестъпления, загадки и фалшификации

През миналата година два документални филма, завладяващият Made You Look и по-непретенциозният Driven to Abstraction, разглеждаха случая с галерията Knoedler в Ню Йорк, която в продължение на две десетилетия продава фалшификати, предполагаемо от майстори на ХХ век, включително Марк Ротко и Джаксън Полък. Съзнателно или не? Това още е загадка. Филмът на "Нетфликс" This Is a Robbery ("Това е грабеж") пък разследва кражбата на творби на Вермеер, Рембранд и други за 500 млн. долара от Музея на Изабела Стюарт Гарднър в Бостън през 1990 г. Минисериалът в четири части е пълен с конспиративни теории за неразкрития и до днес грабеж.

А Бен Луис има нов подкаст, Art Bust: Scandalous Stories of the Art World, който обещава истории за "най-грозните престъпления, най-големите скандали и мръсните игри между тях". Темите варират от Иниго Филбрик, обвинен в измама на клиенти чрез продажба на повече от 100% от акции, вложени в произведения на изкуството, до златния египетски саркофаг, чието контрабандно минало излезе наяве, след като Ким Кардашиян се снима до него в музея "Метрополитън". (Междувременно музеят върна саркофага на Египет.) 

Много фактори са повлияли, за да се стигне до този разцвет на разкази за артпрестъпления. В публичната сфера има толкова  изобилна информация, че вече всеки може да се наслади на илюзията, че е вътрешен човек. Сред тези възхитително заплетени истории обаче нищо не може съперничи на "Салватор Мунди". Освен ако не се появят нови документи (малко вероятно след толкова векове) или нов научен метод за удостоверяване (също сложна задача, защото творбата е била много повредена), мистерията може да се окаже вечна. 

"Абсолютно съм сигурен, че след шест месеца, най-много година, ще има някаква нова информация, независимо дали вярна или не, която ще избухне навсякъде в медиите", казва продуцентът и сценарист на "Изгубения Леонардо" Андреас Далсгаард. "Докато тази картина е скрита от света и бъдещето и съдбата ѝ са неизвестни, тя ще остане забулена в мистерия и светът ще бъде готов да прочете каквито и да е новини за нея."