В чест на 700-годишнината от смъртта на Данте (навършена в края на 2021 г.), издателство „Колибри“ подготви нов поетически превод на първата и най-издавана част от "Божествена комедия" - "Ад", като така запълни една очевидна празнина в българската култура. Най-ранният превод на произведението на български датира от 1906 г. и е дело на Константин Величков. Макар езикът от началото на миналия век да звучи архаично и на места да е дори неразбираем, този първи превод със статут на литературен паметник се издава и преиздава в продължение на повече от сто години. След Константин Величков са правени и други опити - от Кирил Христов, Любен Любенов и Иван Иванов и други, но макар и по-близки до съвременния читател, те не успяват да изместят своя именит предшественик.
В лицето на поета Кирил Кадийски великият флорентинец най-сетне намери свой съвременен интерпретатор. Ролята на Кадийски като преводач е огромна за българската култура. През годините е превеждал от френски Вийон, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Аполинер, Сандрар и др., от руски Тютчев, Лермонтов, Бунин, Волошин, Аненски, Пастернак, Манделщам. Забележителни са неговите антологии на френската поезия IX – XXI век в два тома и на руската поезия XI – XXI век. Плод на интереса му към класическата и съвременната италианска поезия са „Антология на съвременната италианска поезия“, както и „Сонети“ от Фанческо Петрарка, отличени с награда на Италианското министерство на културата.
Да предложи истинска поезия, в която да се потопиш, без да те спъва каквото и да било – това е амбицията на този нов превод на „Ад“. Кадийски следва оригиналния петостъпен ямб и терцините, възпроизвежда структурата, разработена от Данте, която е истинският двигател на повествованието. Новата поетическа версия съблюдава ритъма и т. нар. „тройна рима“ (terza rima) на оригинала.
Заради всичко това преводът, излязъл през лятото, преди дни бе удостоен от Съюза на преводачите в България със "Специална награда за изключително високи постижения в областта на превода на художествена литература (поезия). Ежегодните отличия бяха връчени в Деня на преводача в Аулата на Софийския университет. СПБ оцени "Ад" в превода на Кадийски като "значимо поетическо постижение, явление в нашия културен живот, което вероятно тепърва ще се анализира и обговаря".
По думите на Владимир Атанасов това е "превод, конгениален с преводите на Шекспир от Валери Петров". Доц. Младен Влашки определя подхода на Кадийски към текста като "стремеж да предаде неуловимото, тайнственото, поетическото естество на Дантевата поезия, без да затваря прочита само за подготвени читатели, а да го отвори към вълненията и преживяванията на съвременните българи. Не само защото има значим опит в този подход, а защото неговият опит винаги е следвал, осъзнато или не, Гьотевата формула: основно заблуждение на превеждащия е да се придържа към случайното състояние на собствения език, вместо чрез чуждия език мощно да го раздвижи."
