Хората започват да правят изображения на човешкото тяло много отдавна — вероятно още преди да се сетят да се прикриват с лозови листа и животински кожи. От праисторията са ни останали наднормената Вилендорфска Венера и античността - с "осакатената" от времето и природните стихии Венера Милоска. В началото на XVI век, с появата на Спящата Венера на Джорджоне и Венера Урбинска на Тициан, голите тела отново излизат на мода в европейското изкуство, за да отпразнуват края на мрачното Средновековие. Даже преди тях 1425 г. италианският художник Мазачо създава фреска за църквата "Санта Мария дел Кармине" във Флоренция, представяща изгонването на Адам и Ева от рая. Адам се е хванал за главата, Ева има отчаян вид и се опитва да си прикрие голотата. И двамата изглеждат засрамени и уплашени.
Рисувани през 1507 г., Адам и Ева от диптиха на Дюрер внушават съвсем различни мисли — там Ева е изкусителката, която точно взема ябълката от змията и вече гледа прелъстяващо към Адам, на когото са му потекли лигите. Въобще човешкото тяло е фантастичен източник на вдъхновение за художника, защото може да бъде едновременно въплъщение на красотата, желанието, срама, мечтата и забраната. Вярно е, че голотата в изкуството е предизвиквала и скандали в обществото. Но през вековете художниците са създали естетика на тялото и красотата.
За съжаление, тази естетика все още не е достигнала до Facebook. 600 години след първите (голи) мъж и жена на Мазачо ще срещнете сериозни затруднения, ако решите да ги споделите в Instagram или Facebook. По отношение на голотата в изкуството тези социални мрежи (и няколко други)
още не са излезли от ранното Средновековие
Instagram е най-популярната платформа за артисти, които споделят работата си онлайн, но и той, и компанията майка Facebook забраняват изображенията на голота. Политиката на компанията, която сега се казва Meta, създава сериозни трудности на художници, арт дилъри, изкуствоведи, куратори и милиони любители на изкуството въпреки опитите за уж положителни промени в пуританските им правила напоследък.
Повече от век след като художниците от Виенския сецесион обявиха
„за всяка епоха — нейното изкуство,; а за изкуството — свободата“,
великолепните музеи в австрийската столица нямат свободата да рекламират шедьоврите на Рубенс, Климт, Матис и Модиляни (да не говорим за Егон Шиле) в гореспоменатите социални мрежи. Музейните куратори неотдавна демонстрираха освободено мислене и откриха ново място за артистично изразяване, свободно от цензура: платформата за възрастни OnlyFans. В знак на протест срещу продължаващите ограничения в социалните мрежи на градските художествени музеи и галерии Туристическият борд на Виена създаде акаунт в единствената социална мрежа, която безпроблемно позволява изображения на голота, съобщи „Гардиън“ преди две седмици.
През 2018 г. снимката на фигурката на 25 000-годишната Вилендорфска Венера от Природонаучния музей в австрийската столица беше счетена за порнографска от Facebook и премахната от платформата. През юли същата година профилът в TikTok на музея „Албертина“ беше спрян, а след това и блокиран заради показване на произведение на японския фотограф Нобуйоши Араки, в което се вижда затъмнена женска гърда. Последва подобен инцидент през 2019 г., когато Instagram постанови, че картина на Петер Паул Рубенс нарушава стандартите на общността в платформата, които забраняват всякакви изображения на голота – дори тези, които са „художествени или творчески по природа“.
Музеят „Леополд“ също се бори да популяризира колекцията си от голи фигури на експресиониста Егон Шиле, след като рекламните регулатори в Германия, Великобритания и САЩ
отказаха да ги покажат в кампания за градски туризъм
през 2018 г. (Туристическият съвет успешно изпрати отново плакатите, закривайки голите тела с надпис: „Съжаляваме – на 100 години те все още са твърде дръзки за днес.“)
Кратко видео с картината „Любовници“ от Коломан Мозер, създадено по случай двадесетата годишнина на музея „Леополд“ тази година, на свой ред беше отхвърлено от Facebook и Instagram като „потенциално порнографско“. Тези и други произведения вече са свободно изложени онлайн, защитени от заплахата от цензура, в профила на Виена OnlyFans, докато във Facebook, Instagram и Twitter са представени само "безобидни" фрагменти от тях.
Хелена Хартлауер, говорител на Туристическия съвет на Виена, заяви, че градът и неговите културни институции са установили, че е „почти невъзможно“ да използват произведения на изкуството с голи тела в рекламни материали. Някои творби в настоящата изложба в „Албертина“ на италианския художник Амедео Модиляни например са твърде „неприлични“, за да я популяризират, каза тя.
„Разбира се, може да се мине и без това, но тези произведения на изкуството
са от решаващо значение и са важни за Виена
– като си помислите за автопортрета на Шиле от 1910 г., това е една от най-емблематичните творби. Ако те не могат да се използват за комуникиране в социалните медии, това е несправедливо и разочароващо. Ето защо се сетихме за OnlyFans и най-накрая имаме начин да ги покажем."
Но Хартлауер коментира, че новата кампания „Голите тела на Виена в OnlyFans“ не е само за насърчаване на туризма; тя също така трябва да повиши осведомеността за цензурните стандарти, в рамките на които работят съвременните художници.
След години на критики Instagram заедно с компанията майка Facebook (Meta) се опитва да промени строгата си политика за забрана на голота. През юли художници протестираха срещу неравномерното популяризиране на работата им в социалните медии с хаштаг
#FixTheAlgorithm (Поправете алгоритъма).
„Тази наша маркетингова инициатива не е най-доброто решение за проблемната връзка между света на изкуството и социалните медии, но... ние искаме да отстояваме нашите ценности и вярвания“, допълва Хартлауер. „Виена винаги е била известна със своята липса на предразсъдъци.”
OnlyFans е основана през 2016 г., за да бъде по-свободна и справедлива платформа за онлайн творци от всякакъв вид, въпреки че стана синоним на занимания със секс през пандемията. Миналата година сайтът нарасна от 7,5 милиона на 85 милиона потребители, изплащайки повече от 2 милиарда долара като абонаментни такси на 1 милион създатели на съдържание.
Промените в Meta
„Facebook предлага среда, в която повече от 2 милиарда души се изразяват свободно, без значение от националност, култура и език“. Така пише във Въведението на документа „Стандартите на общността на Facebook“ в текущата му версия, която е от 26 август 2021 г. Това обаче не е съвсем вярно, както личи още от следващите изречения. В тях се пояснява, че за да се чувстват потребителите свободни, са разработени стандарти относно това какво им е разрешено и какво не във Facebook.
Освен разумни правила (примерно за забрана на подстрекаване към насилие или тероризъм), има и от другия вид. Според тях „изкуство от реалния свят, което изобразява сексуална дейност”, може да бъде показвано „само на лица над 18-годишна възраст“. Според правилото може, а на практика по-често не може, и то дори когато не е изобразена никаква сексуална дейност, а например само едно зърно, от което се стича капка мляко, поставено в очертанията на човешко око вместо зеница.
Това изображение е в центъра на
плаката на последния филм на Алмодовар
„Паралелни майки”. Разтърсващата мелодрама с участието на Пенелопе Крус развълнува и зрителите в България, но междувременно постерът беше забранен във Facebook и в Instagram, въпреки че в правилника им пише: „докато ограничаваме някои изображения на женски гърди, които включват зърното, ние разрешаваме други изображения, включително такива, изобразяващи актове на протест, жени в процес на кърмене и др.“
Плакатът на „Паралелни майки“ е спрян вероятно защото хората от екипите, които проверяват съдържанието, не са били сигурни дали това е зърно на кърмеща майка или част от някаква сексуална перверзия. Изглежда че при най-малко съмнение всичко се забранява. Ако някой е бил несправедливо ощетен , няма страшно, всеки има право да обжалва решението.
Точно това направиха продуцентите на филма и няколко дни по-късно Instagram отмени решението си за цензурирането, че даже и се извини. Това може да е знак за промяна на правилата към по-адекватни спрямо художественото съдържание, а може и да е
белег за засилване непоследователността на правилата
в платформата.
Instagram, неговите алгоритми и хората, които следят съдържанието за нарушения, отдавна объркват и смущават живота на артистите, чиито творби изобразяват човешкото тяло. Няма нищо чудно в това, че членовете на екипите, от които зависят забраните, нямат време да се задълбочават. "Нашият глобален екип от над 15 000 души за преглеждане на съдържанието работи всеки ден, за да поддържа безопасността на хората във Facebook", хвалят се авторите на Правилника на Facebook. За нещо толкова огромно - глобална мрежа с 2 милиарда потребители - 15 хиляди души са крайно недостатъчни. В повечето случаи човешката преценка е заменена от машинно разработен алгоритъм, но когато правилата са неясни, те изискват тълкуване - а за това е необходима намесата на жив човек. И по възможност той да не е с предренесансов мозък и разбирания.
