Възможно ли е в мислите си или в някоя паралелна вселена да изживеем повече от един живот? Можем ли в него да „поправим“ грешките от първия, да осъществим и съхраним голямата любов, дори да „заобиколим“ смъртта? Нашите екзистенциални решения и избори плод на личната ни воля ли са, или някой отгоре отдавна е предопределил правилата и изхода на играта? Ние ли ковем съдбата си, или е прав Йохан Волфганг Гьоте, когато казва: „Ти мислиш, че се движиш? Тебе те преместват!“…
Тези и още много други въпроси задава премиерният спектакъл „Съзвездия“ на младата режисьорка Елица Йовчева на сцена „Апостол Карамитев“ в Народния театър. Задава ги и неусетно прехвърля топката на евентуалните отговори към зрителя, защото тази интимна камерна пиеса, елегантно интерпретирана от нея, не може да остави никого безразличен. Автор е британецът Ник Пейн, който за този нежен и проницателен текст е носител на наградата за драматургия на Evening Standart за 2012 г. За повече от десетилетие пиесата ни най-малко не е остаряла, напротив – и сега случващото се в нея е донякъде в сферата на предположения на научната фантастика, но пък колко е близо до душите, които се лутат след загубата на любов, след загубата на житейски ориентир, след загубата на близък…
Историята на една двойка – Мериан и Роланд, в непринуденото изпълнение на отличните актьори Радина Думанян и Ненчо Костов, получава няколко версии на сцената. Тя е специалист по квантова физика и космология, той е пчелар. Те се срещат и може би нелепо ще се разминат още в началото, но може и да останат заедно цял живот. Тяхната връзка е проследена в пет-шест ключови ситуации: запознанството и първата среща, съжителството и първата изневяра, предложението за женитба, фаталното заболяване на единия партьнор… Всички тези ситуации се „клонират“ по няколко пъти в пъзела на представлението: повтарят се с дребни разлики в репликите от диалога, или дори само в интонацията и играта с тялото. Така всяка наглед нищожна промяна всъщност може да тласне пътя на героя в съвсем друга посока. А съответно – и развитието на цялата история.
Понякога тези преходи от една „вселена“ към друга, паралелна, са по-отчетливи, понякога съвсем липсват, но зрителят така или иначе вече е схванал алгоритъма на случващото се в спектакъла. Ако се върне мислено отзад напред, той може и да усети, че всъщност, след като е изгубил съпругата си след дълга борба с тежко заболяване, млад мъж, неспособен да преработи травмата, е поръчал експериментална технология, която да му позволи да се среща с нея в паралелна дигитална реалност. Със смяната на реалностите се сменя и космическият пейзаж на плоскостите от декора. Но дори и тази „техническа“ подробност да остане неусетена, публиката неминуемо ще се вълнува от въпроси, за чието формулиране специална технология не е нужна. Можеше ли животът ни да се развие по друг начин? Това било ли е в наша власт? Ако в този или онзи момент бяхме казали или направили не това, а онова? Ако не бяхме взели дадено решение, а друго, алтернативно?... Всеки от нас си ги задава.
За героите в спектакъла има вариант на надежда в паралелната реалност. Дай Боже всекиму. Дано в някоя далечна вселена и нашите виртуални двойници успеят щастливо да намерят път един към друг…
Преводът на пиесата „Съзвездия“ е на Матей Тодоров. Сценографията, костюмите и видеодизайнът са на Петко Танчев. Музиката е на композитора Георги Атанасов. Следващите представления на спектакъла на сцена „Апостол Карамитев“ на IV етаж са на 25 и 29 септември, 9, 24 и 27 октомври.
„Съзвездия“ е вторият проект, който се реализира по линия на програма „Апостол Карамитев“, стартирала през 2023 г. за 100-годишнината от рождението на големия български актьор (първият е спектакълът "Хипотетично" на Галина Борисова). Основната цел на инициативата е да се даде възможност за представянето на различни форми и естетики, да се предложат нови, интердисциплинарни перспективи към правенето на театър, да бъдат открити интересни автори, идеи и практики и т.н.
