Култовият спектакъл на Леон Даниел "В очакване на Годо", запознал за пръв път родната публика с творчеството на бащата на абсурдизма Самюъл Бекет през 1988 г., бе червената нишка в празничната гала-вечер, отбелязваща 70-годишнината на театър "Българска армия". Междувременно, докато събитието на няколко пъти бе отлагано заради пандемията от коронавирус, театърът навърши 72, но чакането си е струвало, защото военната трупа представи пред колеги и публика изпипано зрелище, с елегантни препратки към жалоните в репертоара й през десетилетията. Сценарият и режисурата на шоуто бяха дело на Влади Люцканов, който в зората на кариерата си също бе кадър на армейците.
Изсъхналото дърво от декора на "…Годо" бе основен елемент в сценографията на специалното събитие. Край него в началото застанаха актьорите Иван Радоев и Веселин Ранков, за да си разменят няколко многозначителни реплики, пародиращи диалога на Бекетовите герои Владимир и Естрагон. Постепенно пространството се запълни с още "дръвчета" и още актьорски двойки, продължаващи започнатия разговор в духа на абсурдизма, здраво кореспондиращ и с днешното ни сбъркано битие. На сцената излезе почти целият артистичен състав на театъра: Милен Миланов, Стойко Пеев, Радосвета Василева, Георги Къркеланов, Анастасия Ингилизова, Веселин Анчев, най-младите попълнения. По сценарий един от последните – актьорът Ясен Атанасов, коментира от сцената, че докато някои от тях още не са били родени, неговият баща Атанас Атанасов е играл "В очакване на Годо". Бил е на 33…
С образ и слово, на видеозапис или на живо, артистите припомниха някои от емблематичните заглавия в славната 70-годишна история на театъра: "Животът е сън" от Калдерон в постановка на Иван Добчев, Шекспировите "Напразни усилия на любовта", "Честна мускетарска" на Валери Петров и "Чудо" на Иван Радоев под режисурата на Леон Даниел, "Сизве Банзи е мъртъв" от Атол Фюгард с режисьор Крикор Азарян… Възродени бяха филмирани откъси с участието на отишлите си титани Наум Шопов, Стефан Данаилов, Мирослав Косев, както и фрагменти от ранните роли на все още действащи легенди като Емилия Радева, Йоско Сърчаджиев, Меглена Караламбова. Мегата, както я наричат приятелите, бе на първия ред сред зрителите и получи цветя от по-младите си колеги. Един от поднасящите китките бе Тигран Торосян, нашумял напоследък като зловещия Марин от сериала "Братя".
Сред акцентите на вечерта бе носталгичното музикално изпълнение на почетния председател на "Академия Аскеер" Васил Михайлов в компанията на Стефка Янорова, Гергана Плетньова, Лара Златарева и Гергана Данданова. Аплодисменти и усмивки предизвика видеото със съвсем начинаещия Ненчо Илчев, когото трима мастити режисьори – Азарян, Красимир Спасов и Николай Ламбрев, тормозят с прословутия монолог на Хамлет. Спектакълът завърши с "…Годо", като всички чакащи го артисти се източиха в индийска нишка по сцената, докато дойде ред на двама от оригиналния състав на легендарната постановка: професорите Атанас Атанасов и Ивайло Христов. Абсолютният финал настъпи с посланието на директора на "Армията" Мирослав Пашов, който обяви, че най-добрите дни на този театъра все още предстоят.
