Пиеса поклон пред творческия гений на прочутата авторка на криминални романи Патриша Хайсмит, създадена сякаш по нейните собствени правила, за пръв път се появява на родна сцена, за да докаже, че и високата съвременна драматургия може да бъде интригуваща и забавна и че онова, което е любопитно за възможно най-широк зрителски кръг също може да е драматургия от висока проба. „Швейцария“ на австралийската писателка Джоана Мъри-Смит в Театър 199 под режисурата на Влади Люцканов е именно такава: интелектуална игра между шлифовани в изследване на престъплението умове, които не се уморяват да се предизвикват и изненадват взаимно за разкош на затаилата дъх публика. Особено при положение че в ролите са фантастичната Станка Калчева и атрактивният й млад колега Боян Арсов.
Станка Калчева е в образа на писателката Патриша Хайсмит, която в края на живота си е приключила с литературата и се е оттеглила в малко градче в швейцарските Алпи: дали защото вече се чувства уморена, стара и болна, дали защото е в творческа криза, или защото е решила, че вече е дала най-доброто от себе си на читателите – зрителят има правото да гадае. Ненадейно обаче монотонното й, но спокойно всекидневие е нарушено от пристигането на млад редактор от нейното нюйоркско издателсто, натоварен с мисията да я убеди да напише още един велик роман (защото не всичките й са велики, не й спестява той): с най-успешния неин герой, Том Рипли. Или да припечелят още малко на неин гръб, не му спестява тя. И е твърдо убедена, че това няма да стане.
Като тенис на твърда настилка на бързия корт в Уимбълдън е диалогът между тях: писателката неизменно връща топката, повтаряйки последната част от въпроса или твърденията на младия редактор с такава убийствена ирония и презрение, че смазва самочувствието му, което, според нея, младите днес априори имат, за разлика от тяхното поколение, когато състоянието на увереност е трябвало да се заработи и заслужи. Мис Хайсмит подлага на унищожение тривиалното му име – Едуард Риджуей, липсата му на фантазия, скромния му произход и предвидима (за нея) семейна история. Той като че ли не може да й противопостави нищо друго освен привидно безхитростната си амбиция да се справи с трудната задача, за да защити мястото си в издателството.
Постепенно обаче, с всеки завой в себеразкриването на персонажите – истинско или фалшиво, ледът започва да се пропуква и старата писателка обещава да подпише договора, ако на следващата сутрин младокът е готов с убедителна версия за поредното убийство, което „талантливият мистър Рипли“ трябва да извърши в сюжета, започнат от нея и продължен не без удоволствие съвмество от двамата – Патриша и Едуард. Кой в крайна сметка е той? Може би – нейното вътрешно аз. Или този, който тя мечтае да бъде. Двама цветни герои в ситуация, която не може да мине неосмислена без черен хумор.
Онова, което следва в този изобретателен психологически трилър, е като фантастична симфония за убийствената и витална, убийствено-витална симбиоза между автор и герой. Тя е като влюбване. Или като смъртна схватка. Героят не може без автора. Но и авторът не може без героя. Единият може да умре, другият ще живее вечно.
Актрисата Станка Калчева е съвършена в ролята на Патриша Хайсмит, невероятна е дори физическата прилика, която е постигнала с прототипа. Със славата на заклет мизантроп, писателката е същински хейтър според модерната терминология: цветисто мрази американците (макар да е родена в САЩ, тя се идентифицира с Европа на духа), чернилките, евреите, католиците, конкурента си в съспенса Норман Мейлър и самонадеяните мъжки екземпляри, поставящи под съмнение качествата на нейните романи, само защото е жена. И колкото повече мрази и ги обругава, толкова по-симпатична става. Човек просто се влюбва в тази мис Хайсмит, надарена от Станка Калчева с овладяна злост и достойнство. Режисьорът Влади Люцканов е извел играта й до най-високите ноти на нейното отдавна доказано майсторство. На моменти в нейния безмилостен сарказъм сякаш долавяме интонациите на Стояна – така, както навярно би звучала Мутафова, ако беше избрала да бъде драматична или трагична актриса. На пръв поглед не така експресивен, както сме свикнали да го виждаме, е Боян Арсов, но той успешно съумява да изведе героя си от статуса на обикновен, чист и наивен млад човек в началото до енигма и символ по-нататък.
Преводач на пиесата е Златна Костова. Сценографията на спектакъла е на Венелин Шурелов, автор на костюмите е Елица Георгиева, а на музиката Емилиян Гацов-Елби. Следващите представления са на 17 февруари, 6 и 18 март.
Патриша Хайсмит (1921-1995) най-напред се прочува с романа си „Непознати във влака“ (1950), филмиран година по-късно от самия Алфред Хичкок. Но най-голяма слава в кариерата й носят петте романа с главен герой Том Рипли, наричани от някои „Риплиада“. Шести така и не е написан. Пиесата „Швейцария“ е от 2014 г. и първата й премиера е в Операта в Сидни. У нас в момента се играят спектакли по още два текста на Джоана Мъри-Смит – „Чест“ и „Скрити лимонки“, но те далеч нямат сугестивния потенциал на „Швейцария“.
