Най-"радичковият" месец от годината - януари, по традиция ще бъде отбелязан с редица събития, посветени на Йордан Радичков (24 октомври 1929 - 21 януари 2004 г.). Разбира се, проявите ще бъдат съобразени с пандемията и невъзможността за събиране на големи групи хора заедно.
От днес на платформата Neterra.tv може да се гледа със свободен достъп от цял свят документалният филм „Черказки хроники“. Своеобразният портрет на автора, създаден от режисьора Димитър Петков, представя Радичков в искрени разговори за неговото творчество, за българския театър и кино, за всичко от родните нрави, което го е вълнувало и за което е писал. Продукцията ще бъде достъпна онлайн по всяко време до края на месеца за всички почитатели на автора в България и извън страната.
„Всичко, което съм написал – в проза, за театър или за кино, това е един периметър от 7-8 километра. В него са три села, две малки реки, няколко варници – има каменни кариери, където се добива варовик за тях. Там са двете училища, в които съм учил – отделенията и прогимназията, там са сватбите, Коледите, зимите са минавали там, вълчите вървища... Ако зная нещо за света, го зная от този малък периметър“, разказва големият български писател за своите вдъхновения.
Пак днес във вечерното предаване „Аларма“ на БНР, програма „Христо Ботев“, ще бъде излъчен един изгубен доскоро аудио запис с гласа на Радичков. Със записа ставаме част от среща на читатели с писателя някъде из България в началото на 90-те години, в която Радичков говори за творческия си път, промените в съвременния свят, мястото на човека в него и какво сме изгубили и запазили от „старовремските времена“.
Междувременно почитателите на неговото творчество вече могат да намерят в книжарниците 11-и том от събраните съчинения на автора (изд. "Нике"берко). Той представя допълнено издание на интервюта с Йордан Радичков от началото на 60-те до средата на 90-те години и събира всички разговори за телевизията и печата, както и снимки от живота на мъдреца от Калиманица. Отговорите на всевъзможните въпроси идват винаги поднесни с известното чувство за хумор на автора и голямата му любов към човека. “Познавах едного, той не бе интервюиран и трябва да Ви кажа, че беше нищо човек. Добре, ама един ден му излезе късметът, интервюираха го и след като го интервюираха, той много се издигна и стана значителен човек.”
В тези разговори с журналисти Радичков размишлява за детството си, семейството си, фолклора, театъра, литературата, за българската душа и за душата на родната си страна. От своя страна събеседниците споделят, че „за да интервюираш Йордан Радичков, се иска голям кураж и сигурно немалка доза лекомислие.“
Съставителството на тома е на покойната проф. Мария Младенова, която до последно работеше върху книгата и авторския си коментар на интервютата. Нейно дело е изключителният труд „Йордан Радичков. Биоблиография“, който събира изчерпателно всички публикации на автора в страната и отвъд граница. Том номер 11 от събраните съчинения на Йордан Радичков е публикуван с незавършен коментар от проф. Младенова.
За финал на събитията и на Месеца на Радичков, община Берковица ще обяви официално второто издание на конкурс за най-добър сборник с разкази на името на Йордан Радичков. Тя бе учредена в края на 2019 г. и неотдавна бе присъдена за пръв път. Първият ѝ лауреат е Деян Енев.
