Голямата дама на родната сцена и екран Мария Стефанова получи наградата „Аскеер 2024“ за водеща женска роля на тържествената 33-а церемония за връчване на отличията, учредени от трупата на театър „Българска армия“. Актрисата бе удостоена със статуетката на Георги Чапкънов-Чапа за изпълнението си в „Оскар и розовата дама“ от Ерик-Еманюел Шмит под режисурата на Стефан Спасов в Театър 199. Първите думи на Мария Стефанова като лауреат, след като се отърси от изненадата, бяха за радостта й да попадне във „вълнуващо младата компания“ на другите две номинирани: Климентина Фърцова (Алис в „Отблизо“ от Патрик Марбър в Драматичен театър – Пловдив) и Радена Вълканова (Путин от „Хага“ в Народния). След традиционните благодарности към всички, „които стоят зад тази статуетка“, легендарната актриса отправи прекрасно нетрадиционно пожелание към по-младите си колеги: да надминат нейната възраст и да получат награда за току-що изиграна роля.
Отличието за водеща мъжка роля ще поеме към Варненския театър заедно с Константин Соколов, който го спечели с представянето си в „Ботушът“ от Лило Петров, постановка на Стоян Радев Ге.К. Той надви конкуренцията на Александър Тонев от „ПлатонOFF“ на Маргарита Младенова и Иван Добчев по Чехов в „Сфумато“ и на Йордан Ръсин от „Кулата“ на Борис Кръстев с режисьор Съни Сънински в Театър 199. Поемайки приза, Соколов отдаде почит на своя учител, отишлия си тази година от света проф. Красимир Спасов: „Дълбок поклон пред човека, влюбен в театъра до полудяване“, каза той.
„Аскеер“ за поддържаща женска роля заслужи Маргита Гошева за превъплъщението си в жрицата Пития от „Едип и пророците“ по Софокъл под режисурата на Диана Добрева в Пловдивския театър. Тя се наложи в категорията над Александра Василева – вече носителка на „Икар“ за „Петрови в грипа и около него“ с режисьор Боян Крачолов в Народния, и Илиана Коджабашева в ролята на Маргарита Симонян от „Хага“ на Саша Денисова и Галин Стоев. Маргита използва възможността да поздрави от сцената сина си Матей – същата вечер рожденик, и се пошегува, че ако не била наградата от театър „Българска армия“, нямало да има къде и с кого да празнуват със съпруга си Иван Бърнев, тъй като Матей чествал пълнолетие с приятели в Мадрид. Отличието за поддържаща мъжка роля пък кацна на рамото на Иван Николов за превъплъщенията му в „Петрови в грипа…“ и „ПлатонOFF“, който бе номиниран редом с Нено Койнарски, също за „ПлатонOFF“, и Недялко Стефанов от „Ботушът“.
В категорията за моноспектакъл Елена Телбис с „Prima Facie“ на „База Х“ и „Топлоцентрала“ бе предпочетена пред Боян Арсов от „Луцифер“ в Сатиричния театър и Димитър Ангелов с „Докато смъртта ме раздели“ на Spam Studios. В категорията за съвременна българска драматургия победител е Борис Кръстев с пиесата „Кулата“, състезавала се с текстовете на Мария Страшилова („Кино „Лента“ в кино „Влайкова“) и Теа Денолюбова („Боже мой“ – новия моноспектакъл на Христо Мутафчиев в Народния). Създателите на „Кино „Лента“ – сдружение „Шум и бяс“, са носители на наградата за изгряваща звезда. Мариета Голомехова триумфира при сценографите с работата си в „Портретът на Дориан Грей“ по Оскар Уайлд в Габровския театър и „Преображението“ по Франц Кафка в Благоевградския. При костюмографите приза грабна Елена Нацариду за спектакъла „Крали Марко – последната балканска легенда“ от Владимир Левчев в Русенския театър. В категорията за театрална музика отличеният композитор е Емилиян Гацов-Елби („Игри в задния двор“ на театър „София“).
За най-добър режисьор фондация „Академия Аскеер“ определи Веселка Кунчева („Преображението“), изпъкнала в компанията на Анастасия Събева („Крали Марко…“) и Валерия Вълчева („Замъкът“ по Кафка в музея „Земята и хората“). Най-добро представление на сезона обаче стана „Красива птичка с цвят зелен“ по Карло Гоци на ДТ „Гео Милев“ и Държавна опера – Стара Загора, с режисьор Анастасия Събева. То се наложи в конкуренция с „Крали Марко…“ и „Преображението“.
Зрителите станаха свидетели и на връчването на две специални награди. Почетен „Аскеер 2024“ за творческа чест и принос в развитието на театралното изкуство получи дългогодишната актриса от военната трупа Мимоза Базова. В своето кратко слово тя нарече хората на духа „безнадеждно малцинство“, но ги окуражи със станалия вече крилата фраза цитат: „Пожелавам ви труден живот – само той е достоен за артиста!“.
„Аскеер 2024“ за цялостен принос към театралното изкуство бе присъден на Руси Чанев. В записано обръщение той благодари на съпругата си – актрисата Невена Мандаджиева, и на своя приятел актьор Младен Младенов за това, че навремето са определили посоката на творческия му път. А по повод на награждаването си прочете „нещо в стихотворна форма, което се нарича „Вопли на отличника“. И точно когато публиката очакваше, че големият актьор ще се появи на сцената да получи почетната статуетка, прозвуча химнът „Върви, народе възродени“, слагащ финал на гала-вечерта. Така Чанев, известен с неприязънта си към всякакви публични изяви, се „отчете“ само с видео, подобно на Ергена от едноименното печално известно тв шоу…
Що е то суматоха и има ли почва в „Армията“
Спектакълът, придружаващ връчването на тазгодишните награди, със сигурност бе един от най-стилните и атрактивни в цялата история на Аскеерите. Посветен на 95-годишнината от рождението на Йордан Радичков, той възроди паметни документални кадри с големия драматург и бе доминиран от умопостроенията и образите в неговата многозначителна „Суматоха“. На сцената под особен ироничен ключ с участието на почти целия актьорски екип на театъра бяха пресъздадени откъси от култовата пиеса – тук бяха и маменето на онова прословуто „мамка му и прасе“, и устатите крокодилки, и циганите конекрадци, и, разбира се, лисицата, в лицето на червенокосата и секси Ели Колева, която, както в приказката, само се преструвала на умряла… В предварително записаните видеа номинантите трябваше да разсъждават какво представлява суматохата и какво е тяхното лично място в нея, което даде повод на мнозина от тях да развихрят чувството си за хумор и шеметния си артистизъм. Сред най-изобретателните в това отношение се оказаха Александра Василева, Йордан Ръсин, Влади Ампов-Графа, достолепната Мария Стефанова.
Модерният градски дух нахлу в универсалното Радичково село с някои от най-популярните песни на Дони, с пъстрите костюми, проектирани от Нина Пашова, и танците на артистите по хореография на Явор Дойчинов, в която дълите крака на Нети сътвориха същински чудеса.
Сценарист и режисьор на празничния гала-спектакъл беше Борис Радев.
