В своята сценична интерпретация на Шекспировата пиеса "Венецианският търговец", която ще има премиерни представления на 12 и 13 май в Народния театър "Иван Вазов", режисьорът Явор Гърдев фокусира вниманието си върху скритите сюжети, които могат да се открият в текста. "Тези сюжети се развиват под повърхността на културните, идентификационните и конфесионалните конфликти в пиесата, но са незаобиколими при осмислянето ѝ днес", коментира той по повод предстоящата премиера.
Както и "Сега" писа, за ролята на венецианския търговец лихвар Шейлок е поканен известният актьор Самуел Финци, който пристигна от Германия, където живее и работи, за да се включи в репетициите на екипа. Той ще си партнира на сцената с Владимир Пенев, Радина Кърджилова, Павел Иванов, Александър Тонев, Пламен Димов, Каталин Старейшинска, Ненчо Костов, Кремена Деянова, Калоян Трифонов, Асен Данков, Стелиан Радев, Явор Вълканов, Стефан Къшев, Павлин Петрунов, Зафир Раджаб, Александър Кънев. Чрез видеопрожекции участие ще вземат и актьорите Кире Гьоревски, Димитър Николов, Хенри Ескилинен, Константин Станчев, както и художникът Юлиян Табаков и рапърът Борислав Димитров-Бобо. Сценографията е на Никола Тороманов, костюмографията – на Свила Величкова, музиката – на Калин Николов. Сценичното движение е поверено на румънската хореографка Андреа Гаврилиу, а сценичната графика и видеографията – на Владислав Илиев.
По думите на режисьора Явор Гърдев скритите сюжети се опират на първични страсти, интуиции и предразположения на героите: "Страсти, които не възникват на идеологическа база, а по-скоро биват вторично осмисляни и оправдавани от героите, едва след като вече са се проявили". Подобно на отворените търговски общества на ранната модерност, сред които е венецианското, съвременното глобализиращо се общество също изобилства с конфликти, които не могат да бъдат обяснени с доктринални, етнически и полови идентификации, а изглеждат като резултат от предшестващ всякакви идентификации "природен плам", казва режисьорът.
С "природен плам" проф. Александър Шурбанов превежда Шекспировия израз от прочутата реплика на Порция: The brain may devise laws for the blood, but a hot temper leaps o’er a cold decree (Умът може да предписва на кръвта закони, но природният плам прекрачва тези закони). Новият превод на пиесата от проф. Шурбанов е направен специално за спектакъла.
"Заради това циклично проявяващо се страстно напрежение, спомените за ужасите на отминали войни не представляват нито гаранция, нито превенция срещу случването на нови войни, както и изучаването на Кристалната нощ в училище не представлява гаранция срещу случването на бъдещи погроми", смята режисьорът. Напротив, изучаващите погромите с цел да си вземат поука от историята, могат скоро сами да се окажат причинители на погроми, без дори да си дават сметка за това, допълва той.
В спектакъла се използват и текстове от Гай Валерий Катул, Гуидо Кавалканти, Пиер дьо Ронсар, Едмънд Спенсър и Хайнрих Хайне, както и откъси от пиесата в превод на френски от Франсоа Пиер Гийом Гизо, на немски от Аугуст Вилхем фон Шлегел и на италиански от Карло Рускони.
"Въпреки че жанрово "Венецианският търговец" е определена от автора си като комедия – и тя определено споделя жанрови похвати на другите му романтични комедии, текстът съдържа драматични елементи и носи трагичен потенциал като сюжет, персонажи, взаимоотношения, като социо-културни, политически, икономически, личностни и общностни проблеми", отбелязва драматургът на спектакъла Мира Тодорова.
В историята на Народния театър има четири постановки на "Венецианският търговец" – спектаклите на Йозеф Шмаха от 1906 г., на Иван Попов от 1911 г. (възстановка на постановката на Шмаха), на Хрисан Цанков – от 1938 г., и на Здравко Митков – от 1992 г.
