Хиляда години древната византийска базилика е била християнски храм, пет века - джамия и по-малко от век - музей. Какво ще последва промяната в нейния статус разказва пред сайта The ArtNewspaper руският арт историк и византолог Алексей Лидов.
В храма "Света София" в Истанбул започнаха редовни мюсюлмански богослужения. На 10 юли турският президент Реджеп Тайип Ердоган подписа указа, с който "Св. София" получи статут на джамия; в същото време Държавният съвет на страната отмени решението от 1934 г., с което катедралата бе превърната в музей. На пръв поглед промените в интериора са минимални: част от мозайките ще бъдат покривани със завеси по време на богослужението, а подът ще бъде застлан с килими. Обаче политическите и културни последици от това решение са огромни.
Като начало целият свят, който обикновено се нарича християнски, независимо дали на Изток или Запад, оцени промяната в статута на този паметник като бедствие. Това е рядък случай, когато мнението на толкова различни страни като Русия, САЩ и европейските държави, съвпадна. С различна степен на категоричност, но всички го отрекоха и осъдиха.
Красноречив политически жест
"Света София" не е просто уникален паметник на византийското изкуство и история. Той е също важен паметник на толерантността, връзката между византийските и османските традиции в рамките на един храм-джамия-музей. "Света София" е основна християнска църква от хиляда години и е оказала огромно влияние върху западноевропейската култура. Абат Сюже, който е построил първата готическа катедрала в абатството Сен Дени през ХII век, e използвал "Св. София" като модел. Той се е опитал да повтори уникалната светлинна драматургия на този велик византийски храм.
През 1453 г., след превземането на Константинопол от турците, базиликата е превърната в джамия и съществува в това си качество почти 500 години, докато през 1935 г. - съгласно указ на турското правителство, подписан от Кемал Ататюрк - "Света София" става музей. Това е бил много важен символичен жест, отразяващ желанието на първия президент на Република Турция да превърне страната в европейска държава. Това, което се случва сега, е също красноречив политически жест, който напълно променя стратегията за глобалното развитие на страната. Мнозина го възприемат като обявяване на война на християнския свят.
Ако оставим политиката настрана,
промените ще засегнат и обикновения турист. Достъпът до всяка джамия е значително затруднен. Ако входът към музея е беше отворен от сутрин до вечер (и тогава пред "Света София" имаше дълги опашки), сега Храмът ще бъде достъпен само в интервалите между ислямските молитви, които се провеждат пет пъти на ден. Част от интериора, включен в богослуженията, ще остане напълно недостъпен за погледите.
В "Света София" е запазен древният мраморен под от времето на Юстиниан - той ще бъде напълно покрит. Проектът за традиционните ислямски зелени килими вече е готов. Мозаечните икони трябва да бъдат покривани по време на службите. Заговори се за лазерни прожекциии на ислямски символи, но по време на първите молитви в петък мозайките са били покрити със завеси. До 30-те години на миналия век, докато храмът функционираше като джамия, те са били трайно скрити с мазилка. Но не става дума само фигуративните изображения.
Ислямските служби не могат да се извършват при наличието на кръстове, каквито по стените има доста и те също са били замазани (доста небрежно - за това пише руският византолог от XIX век Никодим Кондаков). Знаем, че дори през XIX век мозайките са били значително повече от наличните днес. Някои от тях са известни от рисунките на братя Фосати, ръководели реставрацията на паметника през 1847-1849 година.
Когато между 1931 и 1934 г. са извършени нови реставрационни работи под ръководството на американския археолог Томас Уитимор, се оказва, че много от мозайките вече са изчезнали. В хода на тази реставрация в южните галерии е разкрита и известната мозайка дейсис (моление) - едно от най-съвършените произведения на византийското изкуство от XIII век. А мозайката с император Лъв Мъдри пред Христос над главния вход на храма? Да не говорим за Божията Майка в апсидата - шедьовър на изкуството от IX век. Какво ще се случи с тях сега е въпрос, на който няма ясен отговор.
Режимът на работа на "Света София"
очевидно ще прилича на този на Синята джамия, построена наблизо като негова архитектурна реплика през XVII век. Можете да отидете там между молитвите - необходимо е само да си събуете обувките. Допускат се и жени. Значителна част от пространството в джамията обаче е оградено и туристите не могат да влязат там. Според ислямските закони, писани или неписани, не може да се взимат пари за влизане в джамия. Това се превърна в един от аргументите за промяна на статута. "Света София" беше изключително печеливш паметник на културата, билетът струваше около 15 евро. При над 3 милиона посетители годишно, това бе добър източник на приходи за турското министерство на културата и туризма. Но когато става въпрос за символни актове, парите обикновено не се броят.
Какво мислят учените?
Общността на византолозите по света, представена от водещи експерти, написа подробно писмо до президента на Турция - учтиво, но твърдо по смисъл. Основната идея на писмото беше, че промяната на статута на "Света София" от музей в джамия ще има дълготрайни негативни последици за световната култура и наука. Мнението на учените беше открито игнорирано.
В резултат на това международната асоциация на византолозите, водена от професор Джон Холдън от университета в Принстън, беше принудена да вземе трудно, но принципно решение въпреки симпатиите си към турските колеги, много от които бяха против превръщането на музея във функционираща джамия: Световният конгрес по византийски изследвания, който се провежда на всеки пет години в различни страни и обикновено събира до пет хиляди специалисти, няма да се проведе през август 2021 г. в Истанбул - както беше предвидено. Това беше единственият начин на учените да изразят своето отношение към антикултурния акт на турския президент.
