Картина на българския сюрреалист Жорж Папазов (1894-1972) вече е част от колекцията на Националния музей за модерно изкуство на Франция, по-известен като Центъра "Жорж Помпиду". Преди година неговият директор Ксавие Ре бе в България по покана на Френския институт и във връзка с изложбата "Жорж Папазов – Осветителят" в Националната художествена галерия, която отбеляза петдесетгодишнина от смъртта на художника. Той разгледа експозицията заедно с куратора Мария Василева и с Георги Василев, чиято колекция изграждаше гръбнака на експозицията заедно с картини-собственост на Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея "Пти Пале" в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях бяха показани за първи път в България.
Ре е изключително впечатлен от творчеството на художника и изказа огромното си съжаление, че музеят не притежава негови творби. Още тогава в личен разговор между него и колекционера започват преговорите за дарение на една творба на френския музей. Професионалният процес по избора на картината включва внимателно изследване на колекцията, лично от директора и от специалисти по сюрреализъм. В крайна сметка изборът се спира на "Мечтание", нарисувана през 1925 г. с маслени бои и пясък на платно с размери 72.5 x 60 cм., подписана и датирана долу дясно. През изминалата седмица журито по прием на нови творби в колекцията на музея е одобрило и приело картината и тя вече е част от фонда.
Според Речника на сюрреализма на Едуар Жагер от 1982 г. "Папазов безспорно е един от предшествениците на това, които днес наричаме "абстрактен сюрреализъм" от средата на 20-тe години, редом с Миро, Ернст, Малкин и Масон".
През 20-те години на ХХ век роденият в Ямбол художник започва да създава странни, абстрактни образи, които носят сюрреалистично внушение и разкриват непознати светове. Финансиран от по-големия си брат, той учи в Прага и Мюнхен, за да се установи през 1923 г. във Франция, където ще остане до края на живота си.
Много характерни за него са огромните очи-прозорци, през които се виждат пейзажи, преминаващи границата на реалността. Художникът използва пясък във фоновете на картините си, за да придаде плътност на повърхността на изображението. Работата в тази посока, употребата на необичайни материали и похвати, е част от опита за освобождаване от традиционните методи на рисуване и мислене. Разчитането на ефекти, породени от случайността, съвпада с идеите на автоматичното писане при сюрреализма. Създадените с пясък композиции напомнят детски рисунки и разчитат на силата на въздействието на първичното и непринуденото. Папазов навлиза в същността на картината, опитвайки се да въздейства единствено с нейната плът – всички класически методи на построяване на композицията са изоставени и тя въздейства със своята триизмерност, получена от натрупванията на материал. Образът разчита на въздействието на грубите, експресивни, мощни натрупвания по повърхността. Според изкуствоведа Андрей Наков историята на изкуството познава много малко примери на такова пълно освобождаване на живописта.
Изборът на картината от страна на Френския музей е базиран на възможността за нейната успешна интеграция във вече съществуващата колекция и осветляването на името на Жорж Папазов като един от най-видните представители на сюрреализма и на световното изкуство от първата половина на ХХ век.
