Изложба „Анимализмът“ – посоки и прояви в българското изкуство от XIX до средата на ХХ век, се открива в Софийската градска художествена галерия утре от 18.00 ч. Експозицията с куратори Любен Домозетски, Неда Живкова и Станислава Николова може да бъде разгледана до 16 юли.
Изложбата в СГХГ за първи път проследява и представя една слабо изследвана тема в българското изкуство – пресъздаването на животните като самостоятелни пластически образи и търсенията на българските художници в тази посока. Смята се, че анимализмът е най-древният жанр в изобразителното изкуство, възникнал още в първобитния свят и съхранен до наши дни в пещерните рисунки на разумните обитатели на планетата отпреди десетки хиляди години. За разлика от други жанрове, които бързо навлизат и се утвърждават у нас след Освобождението, анимализмът в чист вид се наблюдава по-ограничено. Въпреки това се оформя изключително разнообразна картина от произведения, в които изображенията на животни и особено на птици присъстват в един или друг визуален контекст.
Особено място в експозицията е отделено на декоративните проекти, реализирани като част от обучението на студентите в Художествената академия в десетилетията до средата на ХХ век. В тях изпъква желанието за стилизация и за използване на декоративните качества на багрите и формите. Специално внимание е отделено и на скулптурата, в която анимализмът в българското изкуство се налага в най-чист вид. Проследени са също така отделни преходни зони между анимализма и други жанрове, в които изображения на животни също намират място.
Селекцията представя огромно разнообразие от произведения – рисунки, скици, акварели, илюстрации, карикатура, живопис, скулптура, керамика. Най-ранните творби в изложбата са на Захари Зограф от първата половина на XIX век, а визуалният разказ завършва с произведенията на Давид Перец и Жорж Папазов от средата на XX век, значително отдръпващи се от натурализма. В експозицията са включени работи на Иван Милев, Владимир Димитров-Майстора, Иван Лазаров, Константин Щъркелов, Георги Попов-Джон, Иван Пенков, Иван Мърквичка, Борис Георгиев, Андрей Николов, Илия Петров и др. Част от представените произведения са изобщо непоказвани досега или слабо известни.
Проектът се реализира в партньорство с Държавна агенция „Архиви“ и Националната художествена академия и с подкрепата на галериите в страната и частните колекции.
