Медия без
политическа реклама

Жорж Папазов - "осветен" у нас 50 години след смъртта си

Изложбата, посветена на пионера на абстрактния сюрреализъм, парадоксално има проблем с осветлението

Жорж Папазов, „В чест на митничаря Русо. Сънят на спящата циганка“, 1957 г.
Емил Л. Георгиев
Жорж Папазов, „В чест на митничаря Русо. Сънят на спящата циганка“, 1957 г.

Мащабна експозиция, посветена на 50-годишнината от смъртта на Жорж Папазов, бе подредена в НХГ - Двореца дни преди Коледа. Трудно е да се обясни защо чак сега, но това изглежда е първата сериозна ретроспектива в България на един от малкото български художници, известни и по света, след изложбата „Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева" през 1988 г. в София. Този път произведенията са от доста повече колекции. Кураторът Мария Василева включва в експозицията над 100 творби (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както u от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България.

Жорж (Георги) Папазов е роден през 1894 г. в Ямбол. След смъртта на баща му ролята на глава на семейството поема най-големият брат. В автобиографичната си книга Папазов го описва като „изключително деен човек, изцяло погълнат от търговията и грижата за благосъстоянието на членовете на фамилията“. „Един ден, след дълго обмисляне, въпреки че бях завършил едва основно училище, той стигнал до заключението, че интелектуалните ми възможности са достатъчно зрели, и реши да ме изпрати в Европа, за да се изградя, подобно на другите видни момчета от нашия град, като различен човек. Той беше уверен, че

 

В Европа и само там

човек може да се осъществи и промени начина си на мислене", пише Папазов в автобиографията си „По стъпките на художника”, появила се година преди смъртта му през 1972 г. във Ванс, Франция. 18-годишният бъдещ художник заминава за Прага, където успява да се сдобие с фалшив документ за взета матура, записва се да учи архитектура и за първи път докосва цветни бои. А след като посещава музеите на града, в него се зараждат творчески идеи. В края на първата му учебна година тайнственото въздействие на цветове и желанието му за повече свобода го карат да се откаже от архитектурата и да се отдаде изцяло на рисуването.

През 1918-а е в Мюнхен, където се записва в частна академия и вечер рисува живи модели. Творбите на

 

Пикасо, Кандински и Клее

възбуждат въображението му и го насочват към абстрактната живопис. „С всеки изминал ден проглеждах, ако не по-ясно, то поне по-далеч. Волята ми да работя не признаваше граници. Ръцете ми, под импулса на обхваналата ме страст, осъществяваха безропотно това, което измислях в моите съновидения“, пише Папазов. Снабдява се с различни издания за живописта, нейната философия, същност и значение.

Сред любимците му, които му помагат да открива неизчерпаемите изразни възможности на живописта са Коро, Гоген, Ван Гог, Матис, Либерман, Дерен. През 1920-а е във Виена, а през 1921-вече в Берлин — и под влиянието на немския експресионизъм. Картината му „Коне“ (която не е запазена) е приета в Голямата берлинска художествена изложба. В последния ден на 1923 г.  художникът се установява Париж.

Във френската столица Папазов скоро попада в обкръжението на Андре Дерен, един от основателите на фовизма, чиято работа харесва отдавна. В Двореца е показан рисуван от Дерен малък портрет на Жорж Папазов, който от своя страна е представен с рисунки на приятеля си, През 50-те години той прави още няколко картини, посветени са на паметта на Дерен и на преминаването към другия свят. Посмъртно му посвещава и две книги: Derain, mon copain, 1960 u Lettres à Derain, 1966.


Картината, която впечатлява най-силно

Папазов създава през 1957 г. и тя е версия на известната „Спяща циганка“ на Анри Русо. Лъвът от оригинала се е превърнал в невиждано животно с конска глава и ноктести крака, което вместо да души земята, се взира в луната. Тялото на спящата жена е деконструирано в кубистичен стил и събрано в нова, неправилна форма. Мекотата и спокойствието от платното на Русо са изчезнали, отстъпвайки място на скрита тревога.

В творческия си път от Ямбол до Париж художникът прави 25 самостоятелни изложби — в София, Загреб, Прага, Белград, Милано, Стокхолм, Чикаго, Hlo Йорк, Париж и издава осем книги, сред които автобиографична и два романа. Спечелва вниманието и интереса на меценати и колекционери във Франция, Швейцария, Швеция и САЩ.

Според Речника на сюрреализма на Едуар Жагер от 1982-ра „Папазов безспорно е един от предшествениците на това, които днес наричаме „абстрактен сюрреализъм“ от средата на 20-тe години,

 

редом с Миро, Ернст, Малкин и Масон“

Но Папазов носи откривателския и експериментаторски дух от първата половина на XX век и работата му не може да се категоризира само с едно течение. Творчеството му се свързва и с експресионизма, кубизма, фовизма и дадаизма. Този връзки прерастват в оригинален принос, който може да се забележи в платната от серията Éclaireurs („Осветители“). Ще ги разпознаете лесно, защото са най-голямоформатните произведения и заемат специално място в изложбата. На тях е отделено особено внимание и централно място. Тези картини са свързани със спомените на художника от Първата световна война и работата на войниците-разузнавачи, които осветявали бойното поле с фенери, за да съберат информация за фронта. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.

Иронично, но в иначе чудесната изложба именно картините от серията

 

„Осветителите“ осветяват проблема с осветлението

То е правено специално за „Осветителя“ и е подредено така, че голяма част от платната, особено тези, разположени над нивото на погледа, не могат да бъдат видени добре поради силните отблясъци. Това е отбелязано и от многобройните отзиви в книгата за впечатления, които общо взето се свеждат до „Страхотна изложба, неподходящо осветление“. По-подробен е един коментар на английски, който завършва с Now I know what „Българска работа“ means. Може би все още този недостатък може да се поправи. Изложбата „Осветителя“ продължава до 19 март 2023 г.

„Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. — отбеляза кураторката на изложбата Мария Василева. — Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности.“

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата