Медия без
политическа реклама

В "Сфумато" омагьосват по италиански 

Отворен като процес за публиката, спектакълът "Наистина" засяга темата за човека в битието 

В "Наистина" зрителите наблюдават образите на тиха илюзия.
Снимки Яно Лозева
В "Наистина" зрителите наблюдават образите на тиха илюзия.

Сабина Василева

Режисьор: Алесандра Вентрела 
Участват: Франческо Наполи и Роко Манфреди

Най-новата проява на "Сфумато" като активен европейски център за театрално новаторство е международният партньорски проект "Наистина" на италианската компания DispensaBarzotti (съвместна продукция на Културна асоциация Carrozzerie N.O.T - Рим, Италия, и Театрална работилница "Сфумато" - България). Режисьор на този магически спектакъл без думи е Алесандра Вентрела, а в ролите гледаме Франческо Наполи и Роко Манфреди. На премиерата, която се състоя миналата седмица, на зрителите всъщност бе предоставена възможност да видят представлението в неговия втори работен етап. Или казано с други думи, "черновата" на един бъдещ спектакъл от "ново поколение". За пръв път в завършения му вид ще бъде показан пред публика през това лято в Италия. "Наистина" отваря за достъп самия процес за съ-участие на много хора. Вдига бариерата между "правим" и "показваме", отглежда спектакъла в непрекъснат открит диалог", разяснява Маргарита Младенова, директор на "Сфумато".
Проектът изследва механизмите на магия, използвани в театъра: илюзията и омагьосването, чудото и измамата, танца и цирка. Централният персонаж е млад човек, заел се да проучва Вселената, споделяйки размишленията си за нея. Досущ като дете той невинаги знае накъде върви. Спъва се, пада, губи се, но пак продължава. Скита се като космонавт, пътник, моряк, сомнамбул. Истинският главен герой обаче е тъмнината, която е в основата на тези появявания и изчезвания. Пред очите ни се обособява пространство в пространството - резултат от това, че сцената се възпроизвежда вътре в себе си в миниатюра (сценограф е Роко Манфреди). Обектите се трансформират, а предметите се движат без видима външна намеса. Шкафчето на масата изневиделица се отваря само; лампата се включва и изключва сама; във въздуха се рее есенно листо, а нарът грациозно танцува, непознаващ законите на гравитацията. В друга от сцените пък героят жонглира с нарове, които после започва да мести по масата, сякаш са фигури върху шахматна дъска. А междувременно като че от нищото се появяват още нарове. По-често зрителят вижда само ръцете на втория персонаж. С тях той така направлява действията на първия, че те са в очевидно несъответствие с това, което действително би искал да прави. Точно както в истинския живот сякаш някаква непреодолима незрима сила ни изправя пред камарата неотложни задачи, поради което сме принудени да отлагаме или направо да се лишаваме от любимите си занимания. 
Според концепцията на представлението реалността е магична в широкия смисъл на думата. Не в сюжетно отношение, а по-скоро като ритмика създателите му черпят идеи от автори като Итало Калвино и Хорхе Луис Борхес. 

 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата