Депутатите направиха по-трудно за банките да искат от съда заповед за изпълнение срещу своите длъжници. Досега Гражданският процесуален кодекс (ГПК) им позволяваше да поискат такава заповед само въз основа на извлечение от своите счетоводни книги - също като държавата и общините. Сега вече към извлечението трябва да бъде представен и документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.

Тази промяна беше одобрена в сряда от парламентарната правна комисия при второ четене на законопроекта. Управляващите, които я внесоха в началото на годината, се обосноваха, че по този начин се дава възможност на съда да провери дали в договора между банката и нейния длъжник има неравноправни клаузи за кредитополучателя. Така се отговаряло и на препоръките, които Европейската комисия е отправила към България по въпроса. Защо е бил нужен 8-месечният период между първо и второ четене, не бе коментирано.

Поправката на прословутия член 417 от ГПК обаче беше категорично оспорена от адвокати и представители на пострадали от изпълнителни производства длъжници, които участваха в обсъжданията в правната комисия. Те посочиха, че поставянето на банките на равна нога с държавата и общините при събирането на задължения е „свръхпривилегия“, останала от времето, когато всички финансови институции все още са били държавни. Според тях европейските институции също не били удовлетворени от инициативите на управляващите и затова настояха банките да бъдат изцяло извадени от съответната разпоредба на ГПК.

Правосъдният министър Данаил Кирилов, който е един от вносителите на поправките, обвини присъстващите, че са подали жалби в Брюксел, в които „тенденциозно“ са представили българското законодателство. „Бъдете разумни и балансирани. Лесно се залита в една посока, лесно е с част от фактологията да заблудиш партньорите в ЕС, но трудно се оцелява в сегашния търговски и финансов оборот на държавата“, заяви Кирилов.