По-високо облагане за банките догодина предвиждат данъчни промени, публикувани за обществено обсъждане от финансовото министерство. Една от тях е по-висок данък печалба - големите банки у нас да плащат 15% вместо 10%.

Става дума за допълнително облагане на дъщерните дружества на международните корпорации в България, ако годишните приходи в консолидираните финансови отчети на компанията-майка надхвърлят 750 млн. евро през поне две от последните четири години.

Предложената промяна е в Закона за корпоративното подоходно облагане, с която се въвежда евродирективата за т.нар. глобален минимален корпоративен данък. Идеята е да се изравни облагането на международните корпорации с подразделения в различни страни от Евросъюза, но същите правила в световен мащаб налага и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Наред с международните корпорации се въвежда допълнителен данък и за изцяло национални групи предприятия, ако общите им годишни приходи надхвърлят 750 млн. евро. От предложените законови текстове  не става ясно дали задължително тези български компании трябва да имат дружества зад граница, за да плащат по-високия налог.

Министерство на финансите не е посочило в мотивите за промените в ЗКПО колко компании ще попаднат под новата разпоредба за 15% корпоративен данък, нито колко приходи допълнително се очаква да събере.

През юли по време на приемането на бюджета за тази година финансовият министър Асен Василев предупреди, че от 2024 г. страната ни ще въведе глобалния минимален корпоративен данък от 15%. Тогава той посочи, че от допълнителното облагане се очакват 220 млн. лв. като това ще засегне предимно банковата сфера и международните търговски вериги.

Според икономиста Петър Ганев обаче много повече ще са компаниите, които ще бъдат обложени с допълнителния данък. "Промяната е фундаментална. Доста е спорно дали не може да отложим въвеждането на този корпоративен данък, защото губим конкурентното предимство на 10% данък за облагане на печалбите", коментира Ганев пред БНР. Той посочи, че Естония, която също има нисък данък печалба като България, вече е договорила да отложи с 6 години допълнителното облагане на международните корпорации. Балтийската страна се е позовала на разпоредба, според която държави, които имат под 12 международни групи, попадащи в обхвата на директивата, могат да решат да отложат прилагането й за 6 години. Според него България може до края на тази година да поиска също отлагане на глобалния минимален корпоративен данък.

ОЩЕ БЮРОКРАЦИЯ
В предложените промени в ЗКПО подробно се уреждат правилата, по които ще се определя данъчната основа, върху която ще се начислява новия 15% данък, както и редица облекчения и изключения. Видно е, че става въпрос за много сложен модел на облагане, за размяна на голяма по обем информация между дружествата в рамките на групата и за извършване на много изчисления, което значително ще затормози адмнистративно компаниите.

Това е непознат модел на облагане досега и не е ясно каква ще е ползата за бюджета от него на фона на увеличената адмнистративна тежест за фирмите, коментира Петър Ганев.

НЕПРИЗНАТИ РАЗХОДИ
Още една данъчна промяна ще засегне банковия сектор, в опит държавата да събере от него по-голям данък от рекордните печалби, които бележи.

Предвижда се начислените обезценки за необслужваните кредити вече да не се признават за данъчен разход. В резултат на това облагаемата печалба на банките ще се увеличи, а оттам и дължимият корпоративен данък. Това предложение също е в ЗКПО като мотивите са "изравняване на данъчния режим за финансовите институции и за нефинансовите предприятия, така че приходите и разходите от последващи оценки (преоценки и обезценки) на финансови активи и пасиви за данъчни цели да бъдат третирани по един и същ начин".

Отново няма посочени очаквани допълнителни приходи от тази данъчна промяна. Всъщност тя ще засегне не само банките, а и застрахователните дружества, пенсионните фондове и инвестиционните посредници.