Енергийният сектор в ЕС няма да се откаже от Зелената сделка въпреки желанието на няколко държави, между които и България, да й наложат пауза заради икономическата криза, предизвикана от пандемията. Хърватското председателство на Съвета на ЕС разпространи комюнике за вчерашната видеоконференция на министрите на енергетиката, което съдържа общата оценка, че енергийният сектор е останал устойчив в кризата и затова не се налага да се променя досегашната му стратегия.

"Министрите се съгласиха, че европейската енергийна система е устойчива и че в момента няма риск от спиране на енергийнте системи, по-специално за онези, които са най-нуждаещи се (...) По време на дискусиите министрите подчертаха, че Европейската зелена сделка заедно с националните енергийни и климатични планове може да играе важна роля за трайно възстановяване на европейската икономика", пише в комюникето. Цитирана е комисарката по енергетиката Кадри Симсон (Естония), която казала: "За всички трябва да бъде приоритет да отговорим на това предизвикателство и да запазим глобалното лидерство на Европа в чистите технологии".

Позицията на България за това заседание обаче бе друга. Страната настояваше да се спрат усилията за нисковъглеродна икономика (главно за отказ от въглища), за да се фокусира вниманието върху общото възстановяване на икономиката чрез използване на наличните технологии. Съветът по европейските въпроси към правителството препоръча следния текст: "България е на позиция , че се налага временно пренасочване на усилията от планиране на дългосрочното развитие на ЕС по пътя към нисковъглеродна икономика към възстановяването на икономиката след въведените рестриктивни мерки за справяне с кризата (...) Смятаме, че връщането на дневен ред към пътната карта на Зелената сделка с непроменени параметри, препотвърждаването на амбициите в заявеното ниво, с посочената скорост и без адекватни допълнителни компенсаторни механизми ще изостри последиците от пандемичната криза и няма да даде възможност за справедлив преход за всички държави членки и реализирането на поетите от тях ангажименти."

По тази причина България поиска "въвеждане на временни дерогации (изключения) от установените законодателно правила и срокове с цел ограничаване на натиска върху индустрията, запазване на работните места и ускоряване на процеса по възстановяване."

От наша страна бе изразено опасение, че може да започне "преместване на дейността на икономическите оператори в държави с по-либерални екологични режими и икономически условия – проблем, който стои с особена сила за граничните държави членки като България. Констатираното намаляване на енергопотреблението и електропроизводството разглеждаме като възможна причина за евентуално намаляване на цените на електроенергията на електроенергийните борси в Европа. Това неизбежно ще има отрицателно отражение върху планирането на инвестиции в нови нискоемисионни мощности, в мерки за повишаване на енергийната ефективност и в преструктурирането на замърсяващи енергопроизводства и значително ще намали възможностите за инвестиции спрямо мащаба, залегнал в Зелената сделка."

Държавата поиска да се създаде "Фонд за справедлив преход", който да бъде отделен от другите структурни фондове, "така че в краткосрочен и средносрочен аспект да бъде подпомогнато социално-икономическо възстановяване на въглищните региони след кризата от Covid-19".