Служебното правителство поставя под риск важни енергийни проекти за милиарди, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост. За това се разбра по време на заседание на парламентарната комисия по енергетика. Временният ресорен министър Росен Христов призна пред депутатите, че има търкания с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и сега се налага България да си търси нов консултант по проектите. Христов каза също, че служебният кабинет се готви да пренаписва плана за възстановяване.
"Да ни е честит поредният “успех” на министъра - докарал е ведомството си дотам, че ЕБВР отказва да работи с българското министерство на енергетиката (МЕ). Ситуацията е безпрецедентна и поставя в риск двата основни енергийни проекта по плана за възстановяване, по които ЕБВР трябваше да предложи техническа помощ. С обща стойност от € 1.7 млрд. двата проекта са ключови за енергийния преход в страната, като имат за цел да присъединят 1 425 МВт ВЕИ мощности в страната", коментира в профила си във Фейсбук депутатът от ДБ Ивайло Мирчев. Той предупреждава, че "саботажът на плана за възстановяване поставя под сериозен риск не само средствата по него, но и трансформацията на българския енергиен сектор, чиято забава ще струва милиарди на българските потребители и бизнес до 2030 г." Депутатът дори призовава президента Радев да вземе мерки и Христов да бъде освободен от поста, преди "резултатите" от работата му да придобият катастрофичен за страната резултат.
Министър Христов се оправда в Народното събрание, че Министерският съвет решил да откаже техническата помощ, защото ЕБВР била задала "неизгодни и едностранни предложения" и отказвала да "поеме отговорност в процеса". След като ние заплащаме сериозни суми на банката като консултант и, както са нормалните търговски практики, всеки, който получава пари за някаква услуга трябва да носи отговорност за това нещо. Договорът, който беше предложен е изключително едностранен и с МС отказа да го одобри“, каза Христов, като поясни, че на банката била дадена възможност да коригира предложението си.
"Проведохме среща, ясно изразихме всички недостатъци, от този момент нямаме отговор от банката смята да преразгледа начина да работи с нас в бъдеще. От ЕК обаче ни казаха, че са получили съобщение, че банката не изразява желание да работи с нас по този проект. Очакваме ЕК и такива банки да се отнасят с нас като с пълноправен партньор, а не договорите да бъдат изцяло едностранни и против нашите интереси. ЕБВР не е единствената, която може да ни е консултант", отсече енергийният министър, като посочи Световната банка и ЕИБ като възможни алтернативи.
Христов първо каза пред депутатите, че не вижда проблем в раздялата с ЕБВР. Но веднага след това призна, че "има срокове в Плана за възстановяване и устойчивост, които са предизвикателни, особено като се има предвид, че не е свършено много по плана". С което потвърди, че има риск за използването на средствата, предвидени в плана.
Рокади
Забавяне се очертава и защото правителството "Донев", макар и временно, е решило да прави съществени промени в Плана за възстанояване, който едва наскоро и след големи перипетии бе съгласуван с ЕК.. Вместо разработения от кабинета на Кирил Петков проект за изграждане на мегапарк от батерии за съхранение на 6600 мВтч електроенергия за 1.53 млрд. лв. ще бъде лансиран друг мегапроект - за изграждане на хранилище за природен газ, водород, СО2. Министър Христов анонсира и друга замяна - вместо за проекта за проучване на геотермалния капацитет за производство на електроенергия предвидените 350 млн. лв. да се пренасочат за проекти за отопление на детски, здравни и административни заведения с геотермална енергия.
Отказан заем
Служебният кабинет за втори път този месец къса отношения с ЕБВР. На изслушване в енергийната комисия в НС се разбра, че "Булгаргаз" се отказва да тегли заем за 150 млн. евро от тази банка, въпреки че за кредита дори бе гласувана държавна гаранция при актуализацията на бюджет 22. ЕБВР не била достатъчно гъвкава и налагала ограничения за използването на предоставените от нея средства", обясни директорката на държавното предприятие Деница Златева пред депутатите. Вместо това щяла да бъде обявена процедура за избор на българска или чуждестранна банка, която да отпусне гъвкав заем. А парламентът можел да прехвърли бюджетната гаранция за следващата година, посочи Златева.
За батериите
„Относно проекта за батериите в Министерство на енергетиката няма информация за технологична и икономическа обосновка. Целта е изграждане на Център или множество центрове за съхранение на енергия с обща мощност от 6 хил. МВтч. Нашите анализи показаха, че такъв обем в световно ниво не е правен. Това е огромно количество батерии. Няма и анализ откъде и как тези батерии могат да бъдат доставени. Става въпрос за 6 хиляди контейнера с батерии. Консултирахме се и с пристанищата, които трудно биха поели такъв оборот. Няма анализи как това може да бъде осъществено, как изобщо може да се изгради такъв парк от батерии и няма никакви анализи за утилизацията, което е много важен компонент, след като изтече цикъла на живот на тези батерии от порядъка на 6 до 7 години. Рециклирането е сериозен проблем“, обясни енергийният министър пред депутатите.
„Повдигнахме въпроса пред ЕК, като предложихме алтернативи за съхранение на енергия на база на препоръки от учени, вкл. нова подземна ПАВЕЦ и нови газохранилища", каза Христов, според когото имало първоначални данни, че в Старозагорския регион има подходящи структури за складиране. На депутатски въпрос какви са плановете за изчерпаното хранилище в Галата министърът отговори, че "Девня цимент" иска да направи там склад за съхранение на СО2 в изпълнение на плана си за намаляване на вредните емисии.
