В нашето съвремие все повече във фокуса на общественото внимание стои въпросът за чиста околна среда – едно от човешките права, гарантирани от европейското законодателство. Все повече се дискутира „въглеродният отпечатък“ – следата, която оставяме в околната среда със своята дейност. На фона на дискусиите за общия енергиен микс, необходим във всяка държава, често пъти водещ мотив при дебатите е цената на енергията, а не нейните екологични характеристики. Дори на ежедневно-битово ниво обаче е необходимо повишено внимание към избора на енергийни ресурси, особено в страна като България, където по данни на НСИ 54% от домакинствата се отопляват с твърдо гориво.
Вижте разликите
За да се направи аргументиран анализ, приемаме като база, че средното годишно потребление на едно домакинство е 1000 куб. м газ, или 10,64 MWh. Като се отчете коефициентът на полезно действие на горивните инсталации, може да се направи сравнение на средногодишните емисионни стойности на киселинните оксиди за всеки вид гориво.
На първото място по чистота без конкуренция се нарежда природният газ (едва 2 kg годишно), следван от нафтата (9 kg), пелетите (16 kg), въглищата (221 kg) и дървата (595 kg). Разликата между първия и втория в тази екокласация е 4.5 пъти, а между първото и последното място – 297 пъти.
По същия начин се подреждат енергоносителите и по показателя "средногодишни емисии на прахови частици" – един от най-съществените фактори за влошаване качеството на въздуха през зимните месеци с дълготраен негативен ефект върху човешкото здраве. По този показател природният газ също е №1 - с близка до нулата стойност (0.01 kg годишно). Следват нафтата (0.08 kg), пелетите (2.6 kg), въглищата (14.1 kg) и дървата (93.3 kg).
Разликата между първото и последното място в класацията е 9330 пъти. Не е ли учудващо, че много често изкопаемите горива се поставят под общ знаменател, сякаш са взаимозаменяеми или равностойни по екологични показатели?
Ако прегледаме „класацията“ според отделеното при изгаряне количество въглероден диоксид – безвреден за човека, но парников газ, ще видим, че отново на дъното на таблицата попадат дървата (6,53 т СО2 годишно), следвани непосредствено от електрическата енергия – с 6.44 тона за същото количество отделена енергия, въглищата (5.47 т), пелетите (4.72 т), нафтата (3.12 т). На първо място отново се нарежда синьото гориво с 2.08 тона СО2 на година. Впрочем електрическата енергия има почти равен „принос“ с дървата и въглищата поради факта, че в България 40% от електричеството идва от ТЕЦ, които горят нискокалорични въглища.
Важно е да се отбележи, че през 2020 г. Европейската комисия предяви иск пред Съда на Европейския съюз срещу България, тъй като страната не е осигурила цялостно изпълнение на решение на Съда от 2017 г. ЕК констатира, че България не е изпълнила задълженията си по европейското законодателство относно качеството на атмосферния въздух (Директива 2008/50/ЕО), като „систематично и постоянно не са били спазвани пределно допустимите стойности за прахови частици (ПЧ10) и не са били предприети подходящи мерки, с които да се гарантира, че периодът на превишаванията е възможно най-кратък“.
В България се наблюдават някои от най-сериозните в ЕС превишения - както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности за ПЧ10, с произтичащите от това рискове за здравето на хората. Особено големи са превишаванията при дневните пределно допустими стойности - те са отбелязани в 90 дни годишно, т.е. над 2,5 пъти повече от разрешеното съгласно директивата.
