Какво показват последните данни за темпа на енергийния преход?  Дали ветровете, които брулят цените на акциите на компаниите за зелена енергия, не са свидетелство за забавяне? Годината 2030 се приема за репер от много играчи и държави – каква ще бъде енергийната ситуация, когато се озовем там? Все още е налице оптимизъм, че Парижкото споразумение може да бъде спазено, макар че ще са необходими огромни усилия в световен мащаб

За постигането на нулеви нетни емисии

няма универсално решение

25 основни технологии ще бъдат водещи в зеления преход, като някои предполагат фундаментални промени. Емпиричните данни сочат, че тези технологии позволяват глобалното затопляне да остане в диапазона 1,5–1,9 градуса.
Соларните технологии продължават да бележат ръст и трансформацията е забележителна. Но дали високата цена на тези промени и географската концентрация на веригата на доставки не носят прекомерен риск? 

Усилията за намаляване на емисиите метан могат да спомогнат за намаляване на глобалното затопляне с 0,2 градуса. Тази цел е лесно постижима и в момента се поставя като приоритет чрез различни инициативи като COP28.
Ще продължи електрифицирането на глобалните енергийни системи, като на свой ред секторите с крайно потребление ще отчетат енергиен растеж въпреки намаляването на търсенето на първична енергия. За това допринася сериозното намаляване на енергийните загуби.

Съхранението ще има важна роля в бъдещата енергийна система. Междувременно цените на енергията, които в последните 50 години си остават относително равномерни, най-накрая ще започнат да падат. Като цяло ще бъдат необходими действия и на ниво политики.

Бъдещето на пазарите на петрол и природен газ

През 2024 г. се очаква глобалното потребление на петрол да достигне рекордните 105 милиона барела на ден.  От една страна, тази пикова стойност е по-малка от очакваното преди няколко години, което е положителен сигнал по отношение на глобалното затопляне.
От друга страна обаче, активният пазар може да бъде и лош предвестник за постигането на глобалните климатични цели. При всички положения настоящите тенденции на пазара са положителни за глобалната нефтена индустрия и икономическите ползи са рекордно високи. Какво обаче предстои до края на десетилетието –

 растеж, плато или  спад?
Средното глобално потребление на петрол през 2019 г. бе 100,6 милиона барела на ден. Ако тогавашният темп на растеж се беше запазил, потреблението през 2024 г. би достигнало 108 млн. барела на ден. Траекторията обаче беше прекъсната от COVID-19. Пътуванията намаляха драстично, видяхме повсеместно преминаване към работа онлайн. 

От тази гледна точка настоящите нива на потребление на петрол са относителни ниски и въздействието на пандемията е положително за климата. Тук трябва да приемем, че единственият практически възможен начин да се сложи край на петролната ера, е петролът да бъде заменен в крайните приложения, а доставчиците да направят съответните промени.
Глобалната индустрия на природния газ преживя още по-сериозни върхове и спадове през последните години. Световното търсене през 2023 година се върна на нивата от 2021 г. одина, но нищо повече. Така търсенето на природен газ остава несигурно - особено при нарастването на дела на соларната енергия. От друга страна, пазарите на втечнен природен газ (ВПГ) бележат рекорди и доставките на ВПГ след 2030 г. изглеждат изобилни, въпреки неотдавнашния ход на президента Джо Байдън да спре новите проекти в САЩ.

В крайна сметка десетилетия напред ще се нуждаем и от петрол, и от природен газ. И докато много държави инвестират във ВЕИ, развиващите се страни ще се нуждаят от изкопаеми горива, за да осигурят намаляване на енергийната бедност и повишаване на стандарта на живот.