Какво се случва с държавните финанси, ако парламентът не предприеме никакво действие до края на годината? Според Асен Василев, държавата ще изпадне в колапс, няма да има нови осигурителни минимуми и тавани, поради което ще се събират осигуровки върху целия доход и т.н. Институтът за пазарна икономика обаче смята, че нищо драматично няма да последва. В кратък преглед на законите, икономическите експерти описват как ще работи държавата, ако не само останем без бюджетни закони за 2025 г., но няма и удължителен закон.

Вече е почти сигурно, че ще посрещнем 1 януари без приети бюджетни закони за 2025 г. - първото заседание на бюджетната комисия е свикано за 7 януари. Дневният му ред е много амбициозен - едновременно приемане на вътрешни правила за работа на комисията, изслушване на служебния финансов министър за бюджет 2025, първо четене на промените в данъчните закони и първо четене на трите бюджетни законопроекта - за държавния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на НЗОК.

Все още не е ясно дали до Нова година ще имаме поне удължителен закон, който да укаже какво става с плащания и др. ИПИ напомнят, че устройствените закони на трите големи бюджета в държавата са предвидили и вариант без нов бюджет и без удължителен закон. Те обръщат внимание на няколко важни текста по този въпрос:

• 1. Чл. 87 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) урежда автоматичното удължаване на Закона за държавния бюджета:

В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер не по-голям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения, като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, и при спазване на фискалните правила по този закон и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели.

 

Този текст гарантира, че се запазва размерът на основните плащания, коментират от ИПИ. Плащанията са до размера на приходите, които номинално ще се увеличат (ръст на обороти и възнаграждения в икономиката) и без депутатите да предприемат някакви действия. В този смисъл не говорим за бюджет 1/12, а за нормално функциониране на бюджетните сфери в началото на годината, обясняват от института.

• 2. Чл. 98 от ЗПФ урежда автоматично удължаване на бюджетите на общините:

В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите по бюджета на общината се събират в съответствие с действащите закони, а разходите се извършват в размери не по-големи от размера на разходите за същия период на предходната година, и при спазване на фискалните правила по този закон.

Текстът за общините е по-рестриктивен, което означава, че всички местни плащания, в т.ч. делегираните от държавата дейности, ще се запазят в същия размер като предходната година, поясняват от ИПИ.

• 3.  Чл. 19 ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване урежда автоматичното удължаване на бюджета на Държавното обществено осигуряване:

В случай, че бюджетът на държавното обществено осигуряване не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно действащите нормативни актове, а за издръжка на органите на Националния осигурителен институт се разходва месечно до една дванадесета част от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.

Всички плащания по бюджета на ДОО ще продължат да се извършват – няма да има проблем с пенсиите и различните обезщетения, коментират от ИПИ. Приходите от осигуровки ще се по-високи, следствие от ръста на възнагражденията и поддържането на висока заетост. Автоматичното удължаване на държавния бюджет (по чл. 87 от ЗПФ) подсигурява трансфера към бюджета на ДОО и съответно нужните средства за покриване на дефицита. Правилото 1/12 е само за издръжката на органите на НОИ и не касае пенсии и обезщетения.

• 4. Чл. 29 ал 4 от ЗЗО урежда автоматичното удължаване на бюджета на Националната здравноосигурителна каса:

В случай, че проектът на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно утвърдения бюджет за предходната година, а за издръжката на Националната здравноосигурителна каса се изразходват месечно до 1/12 от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.

Всички плащания по бюджета на НЗОК (за болнична помощ, лекарства и т.н.) ще продължат да се извършват. Приходите от осигуровки ще се по-високи, следствие от ръста на възнагражденията и поддържането на висока заетост, смятат от ИПИ. Автоматичното удължаване на държавния бюджет (по чл. 87 от ЗПФ) подсигурява трансферите за здравно осигуряване от бюджета. Правилото 1/12 е само за издръжката на органите на НЗОК и не касае здравноосигурителни плащания.

От ИПИ все пак коментират, че влизането в нова година без приет бюджет създава рискове както за предвидимостта на бизнес средата и икономиката като цяло, така и за нормалното функциониране на институциите, в т.ч. местните власти.