Столичната "Топлофикация" продължава да затъва. През 2018 г. общинското дружество вече е дължало 835 млн. лв., което е ръст от около 10% в сравнение с година по-рано. Това показва бизнес планът на компанията, в който е заложено и минимално поскъпване на услугата от лятото. Цената за мегаватчас трябва да се повиши от 92.80 лв. на 93.65 лв. Увеличението трябва да бъде одобрено от енергийния регулатор.
В огромния дълг, натрупан от столичното парно, се включват както текущите, така и нетекущите задължения. Най-много са борчовете към Българския енергиен холдинг (БЕХ) - в размер на 594 млн. лв. Отделно "Топлофикация - София" дължи над 60 млн. лв. на доставчика "Булгаргаз".
Дългът към БЕХ се трупа систематично. През септември миналата година холдингът за пореден път влезе в любимата си роля на спасител и пое задълженията на парното към държавния доставчик на природен газ. Причината е, че през лятото "Топлофикация - София" бе заплашена от кредитори с принудително събиране на задължения за 106 млн. лв. чрез частен съдия изпълнител. Затова БЕХ реши да плати на "Булгаргаз" 100 млн. лв. за доставения в предишни периоди природен газ. Същата процедура бе приложена и през 2015 г. Тогава сумата бе за над 500 млн. лв., но парното така и не успява да върне съществена част от задълженията си към холдинга.
На този фон и през 2018 г. доставчикът на парно и гореща вода няма да успее да излезе на нула. През 2018 г. "Топлофикация - София" е натрупала загуба от 19 млн. лв., но все пак резултатът бил добър - през 2017 г. загубата е била 35 млн. лв. Минус обаче се залага и за настоящата година - очакванията на дружеството са то да завърши тази година със загуба от 14 млн. лв., пише в бизнес плана.
Допълнителна загуба може да се генерира, ако цената на произвежданата от централите топло- и електрическа енергия не бъде повишена през втората половина на годината. При това положение дружеството няма как да компенсира нарастването на цената на природния газ с 3.5 на сто от началото на 2019 г., отчитат от "Топлофикация - София".
На фона на непрекъснатите аварии от компанията планират да вложат за обновление над 106 млн. лева през тази година. Едва 9 млн. от тях обаче са за ремонт на 28 км от топлопреносната мрежа, която е дълга около 2000 км.
НА СТУДЕНО
Над една трета от българите, или 37% от тях, не могат да си позволят да отопляват достатъчно жилището си. По този показател България се нарежда на първо място в Европа, следвана от Литва (29%) и Гърция (26%). Все пак за десет години процентът на българските граждани, които не са в състояние да отопляват адекватно дома си, е намалял наполовина. През 2007 г. техният дял е бил 67.4%, отчита Евростат. Най-малко затруднени да се отопляват са жителите на Люксембург, Финландия и Швеция, където процентът на хората със затруднения е едва около 2 на сто, показват данните на Евростат за 2017 г.
ПОД ВЪПРОС
Дълговете на "Марица-изток 2" към БЕХ също гонят един милиард лева. Централата от години трупа задължения заради скъпите парникови емисии, които трябва да купува. "От 3 години държавата закупува емисии, за да може да работи държавната централа", заяви вчера енергийният министър Теменужка Петкова по време на изслушване в ресорната парламентарна комисия. По думите й "само още няколко стъпки и централата може да бъде изправена пред заплахата от декапитализация". За да не стане това, държавата е започнала анализ за финансовото стабилизиране на теца. Една от предвидените мерки е капиталът й да бъде увеличен. Преди дни е проведена среща в ЕК с представители на главна дирекция "Конкуренция", за да може това да не се счете за нерегламентирана държавна помощ.
