Без каквото и да е решение приключи над 3-часовата извънредна сесия на Столичния общински съвет, свикана заради проблемите и тежкото финансово състояние на "Топлофикация-София". Дебатът показа, че мениджърите в общинското дружество и политиците в Столичния общински съвет нямат идея как със собствени сили то да спре да трупа дългове и да подобри техническото си състояние. Заседанието се проведе по искане на групата на кмета Васил Терзиев - ПП-ДБ-"Спаси София", която потърси обяснение от шефовете на "Топлофикация-София" за зачестилите аварии и за спирането на топлодаването в различни райони на града.
Към 30 ноември задълженията на дружеството са около 1,66 милиарда лева, като до края на годината те ще нарастнат с още над 150 млн. лв. Това съобщи изпълнителният директор Петър Петров, който е на поста от лятото. Към "Булгаргаз" дългът е 897 млн., от които близо 85 млн. лв. са лихви. Цялото задължение е натрупано за доставки на газ през 2023 г. и 2024 г., поясни Петров.
Задълженията към БЕХ са 767 млн., от които лихвите са 32 млн. лв. По втория дълг има споразумения за разрочване от 2015, 2019 и 2022 г., каза още той. Очакванията са в края на 2024 г. фирмата да отчете нови 158 млн. лв. загуба. Тя ще дойде заради намалелите приходи от Фонд "Сигурност на енергийната система". През първото полугодие те са 241 млн. лв. и в този период сме на печалба от 8 млн. лв, но след това падат до 22 млн., съобщи Петров. За 2023 г. дружеството е отчело загуба от 88,4 млн. лв.
Петров коментира, че при тази регулаторна рамка, в която работи "Топлофикация-София", ръководството няма възможност да се справи със задълженията. Според него не ръководството на фирмата е лошо, а правилата, наложени от държавата. Петров изчисли, че цената на топлинната енергия би трябвало да е 194 лв. на киловат/час, за да е в състояние дружеството да обслужва натрупаните и текущите си задължения (при погасителен план от 25 г. и 3,5 на сто лихва), а не 128,25 лв. за киловат/час, както е в момента.
Доста скандално шефът на "Топлофикация-София" призова СОС да преразгледа решението си от 2013 г. да се дава 3 на сто търговска отстъпка на редовните платци, които ежемесечно обслужват задълженията си и не бавят плащания. Петров се позова на това, че отстъпката оставала изцяло за сметка на фирмата и през последните 2 г. е формирала допълнителна загуба от 8 млн. лв. Срещу това искане се противопостави общинският съветник Войслав Тодоров от групата на БСП (самият той е от "Изправи се.БГ), който посъветва мениджърите да не мислят как да наказват клиентите заради проблемите на фирмата.
В началото на сесията кметът Васил Терзиев припомни, че той и ПП-ДБ-СС нямат лостове да повлияят на управлението на "Топлофикация-София", тъй като шефовете са назначени с гласовете на ГЕРБ и БСП. "Има много голямо значение кои хора са начело на дружеството и какво правят, с каква скорост се натрупват задължения, колко често се случват аварии, защо се губи публичен ресурс. Надеждата ми след днешното изслушване е да се отправят по-ясни послания за бъдещето на дружеството, кога ще има истински конкурси за ръководство, ще се върви ли в посока концесия, ще се търси ли международен мениджмънт, който да го изправи на крака, както и откъде ще дойдат 1 млрд. лв., необходим за инвестиции", отбеляза Терзиев.
"Съгласен съм с кмета Васил Терзиев, че въпросът с мениджмънта е важен, но дори и да докара Илон Мъск като ръководител на „Топлофикация-София“, при тази регулаторна рамка се съмнявам, че ще има по-добър резултат. Разликата между регулаторно определената цена на горивото, която ползва за формирането на цената си "Топлофикация София", в годините назад е била много по-ниска от тази, на която всъщност се продава газът в момента", мотивира се Прошков.
Нито шефовете на "Топлофикация-София", нито подкрепящите ги общински съветници коментираха информацията за скандалните обществени поръчки, сключени от предишния изпълнителен директор Александър Александров. Както "Сега" писа, през лятото "Спаси София" съобщиха, че Александров е подписвал договори за ремонти и други дейности с външни дружества, които след това са се изпълнявали от фирма на жената, с която той живее на семейни начала.
Въпреки че дружеството затъва и данъкоплатците само наливат пари в него, държавата не желае да допусне конкуренция, която да доведе до подобряване на услугата.
