Опитът да бъдат защитени от банков произвол граждани, които са заложили единственото си жилище срещу кредит, внезапно и безславно се провали заради ГЕРБ. В края на ноември парламентарната правна комисия одобри важни промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Те предвиждаха да опазят длъжника от незабавна продан на ипотекирания имот, като се изчака съдът да се произнесе дали вземането на банката е основателно. ГЕРБ уж подкрепи предложението в комисията, но в сряда в пленарната зала внезапно го отхвърли - с мотива, че ако бъде прието, длъжниците ще бъдат „свръхзащитени“.
Депутатите подеха мащабен ремонт на ГПК в началото на година. Това стана, след като ЕК заплаши България с наказание заради тежки недъзи в родното законодателство – като това, че съдилищата не проверяват дали в договора за заем няма неравноправни клаузи, а само въз основа на искане на банката разрешават да започне изпълнително производство срещу длъжника. Междувременно съдии от Софийския районен съд обърнаха внимание, че според практиката на Европейския съд на правата на човека всеки, който рискува да изгуби единственото си жилище заради дълг, трябва да може „да иска проверка на пропорционалността на тази мярка“. Магистратите предложиха на депутатите готов текст в тази посока, който „Обединени патриоти“ внесоха за разглеждане.
Според съдиите сега е възможно да се стигне до бърза продажба на ипотекирания имот, дори длъжникът да оспорва в съда претенциите на банката - например защото в договора за заем има очевидни капани. Текстът, който бе подготвен за гласуване, казва, че когато е допуснато незабавно изпълнение, но длъжникът е подал възражение в съда, забраната за продажба на жилището се вдига само след като първата съдебна инстанция е уважила иска на банката за вземането. Банките не харесаха това предложение. Правосъдното министерство - също, но Данаил Кирилов промени мнението си по време на обсъжданията на промените в закона преди второто гласуване. В резултат и ГЕРБ се обяви "за".
Но в сряда управляващата партия преобърна позицията си и гласува против текста. Министър Кирилов обясни, че се стига до „свръхзащита“ на длъжника. „Нека да съобразим, че длъжникът сам е изявил воля да ипотекира собственото си жилище и е предприел това правно действие още при сключването на договора за кредит ... Ние поставяме кредитора в подчинено положение във времето да чака година или повече да се постанови решение на първоинстанционния съд. Това действително ще стимулира длъжниците да спорят, без значение дали ще се натоварят с допълнителни разноски. Те го правят и сега“, обясни Кирилов.
Отмятането на ГЕРБ предизвика критиките на партньорите им от „Обединени патриоти“ и на опозицията от БСП. Но това не трогна хората на Бойко Борисов и с гласуването си те на практика защитиха силната позиция на банките.
НОВОСТИ
Все пак парламентът прие някои промени, които облекчават длъжниците. Съдилищата задължително ще трябва да четат договорите за ипотечни кредити и да ги проверяват за неравноправни клаузи. Ако има условия в ущърб на заемополучателя, съдът ще откаже да издаде на банката заповед за незабавно изпълнение. Срокът, в който длъжникът ще може да реагира на заповедта, се удължава от две седмици до един месец от връчването й. Ако обаче възражението му е неоснователно, ще трябва да поеме съдебните разноски. Банките вече ще трябва да предоставят в съда и договора за заема, и всичките му приложения и анекси. Досега бе възможно те да покажат само извлечение от счетоводните си книги. Освен това съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го спре, ако длъжникът докаже, че вземането се основава на неравноправна клауза в договора или банката го е сметнала неправилно.
