Изкупуването на зърното ще започне след 10 дни, обяви в ефира на БНТ зам.-министърът на земеделието Иван Христанов.
Предвижда се да държавата да осигури допълнителни запаси от 700 хил. т хлебна пшеница и 325-350 хил. т маслодаен слънчоглед. „Вече има заявки от собственици на бази, където да се съхранява зърното. Ще се предпочитат силозите, защото те гарантират по-добро съхранение“, обясни той и добави, че продължавали разговорите в работната група на министерството с бранша и складовете ще се избират според законовите изисквания, но още се разработва процедурата, по която те да бъдат наети.
Христанов добави, че максималната цена на хлебната пшеница, която ще се плаща от държавата ще е 570 лв. за тон, а за слънчогледа - 1400 лв./т, като минималните котировки се определят от борсата и те обикновено били около 20% под максимума.
„Алгоритъмът и механизмът за неговото изкупуване и за прозрачността на този процес и за окачествяването вече е изчистен“, поясни зам.-министърът.
Христанов смята, че целият процес на изкупуването на зърното за държавния резерв не може да бъде извършен само една фирма, дори тя да е държавна. „За това министерството със своите дирекции и агенции участва активно в процеса. Включваме службите по земеделие, БАБХ, Агенцията по сортоизпитване. В самата комисия са включени и колеги от ДАНС, за да наблюдават процеса и да служат за гаранция на неговата прозрачност. Ресурсът е достатъчен, защото структурите на министерството включват над 17 000 души. Човешкият ресурс не представлява проблем за тази операция“, каза още зам.-министърът.
На въпрос дали след 10 дни наистина ще тръгне изкупуването, той обясни, че още се чакат трансферите на средствата от бюджета, като след това трябвало да се изпълнят още няколко процедури.
Според зам.-министър на забрана на износа на зърно ще се въведе, само при реална заплаха за продоволствения баланс на страната.
Във връзка с Великден, Христанов каза, че от 2 седмици се следят цените на яйцата, агнешкото месо и козунаците, които се търгуват в големи количества по празниците. „Следят се и запасите от тези продукти, включително и вносът“, поясни той и припомни за одобрените от ДФЗ помощи за кланиците, ако изкупуват агнешкото на гарантирана цена и така да бъдат подкрепени българските животновъди. Относно по-евтиния внос от Северна Македония на агнешко, зам.-министърът поясни, че засега доставените от чужбина количества били съвсем малки.
Отпор
„На ГКПП „Капитан Андреево“ продължава акцията за контрол на вноса на храните, където са командировани служители на БАБХ и НАП. „Изпратени са и хора от ГДБОП, защото камерите продължават да не работят, защото им е спрян токът. За това ще увеличим времето за проверка“, поясни той и алармира, че имало заплахи, без да уточнява от кого, към негови командировани от София служители за саморазправа и заканите били, че „те ще бъдат заколвани“. Сигналът бил подаден днес сутринта.
ПРОГНОЗА
Годишната инфлация ще достигне 14-15%
Инфлацията не е породена само от войната, а и от паричната политика и други фактори, като по-скъпа енергия и по-бързото възстановяване от пандемията, каза Петър Ганев от ИПИ в ефира на БНТ. „Най-много поскъпнаха енергийните суровини и храните. Очевидно ще имаме по-висока инфлация от прогнозираната в бюджета. Все пак лятото ще има известно успокоение“, смята той.
Според проф. Гарабед Минасян, от Икономическия институт на БАН, когато времето е горещо винаги си мислим, че няма да има захлаждане и обратното при студ, че няма да се топли. „По същия начин, когато почувствахме ръст на цените се заговори, че инфлацията ще стигне едва ли не 30% и ще се върнем в 90-те години на миналия век. Няма такова нещо. Процесът на ръководството на паричното обращение е в ръцете на ЕЦБ, а не на БНБ. ЕЦБ е показала, че досега добре си върши работата. Имаше много корекции за инфлацията от нейна страна и тя вероятно ще стигне в еврозоната до 7-8%, а при нас ще бъде 14-15%“, прогнозира професорът от БАН. Според него така ще бъде до края на годината, а след това може да се очаква уравновесяване. Проф. Минасян смята, че за овладяване на инфлацията правителството трябва да осигури конкуренция в икономиката, а не някой да ползва облаги и по някакъв начин да диктува цените. „Нещо в конкуренцията у нас обаче нещо не работи винаги както трябва“, добави той. „Икономическите проблеми в една пазарна икономика не могат да се решават чрез субсидии и помощи. В това отношение правителството се поувлече малко. Работата е да се адаптираш към условията, защото всяка криза носи и нещо ново. Принципът е такъв, че евтиното в един момент поскъпва в бъдеще, а скъпото преди, малко или много ще поевтинее“, каза проф. Минасян и припомни, че в последната година-две големите депозити в банките растат с много по-големи темпове.
Петър Ганев от ИПИ пък смята, че актуализацията на бюджета ще стане, както е планирана през лятото. „Показателите й обаче ще бъдат други и те ще бъдат реакция на войната и бежанската вълна“, поясни той.
