Обявените от Българска народна банка мерки за ограничаване на жилищното кредитиране са доста плахи и няма да доведат до особена промяна в нагласите на банките и техните клиенти. Това коментираха икономисти и финансисти по повод решението на Управителният съвет на централната банка от сряда да обяви три дисциплиниращи мерки, които би трябвало да охладят кредитния бум:

- търговските банки да не отпускат ипотечни кредити за повече от 85% от стойността на имота, служещ за обезпечение

- погасителната вноска по заема не може да е по-голяма от 50% от месечния доход на кредитополучателя

- срокът на заем за покупка на жилище не може да надхвърля 30 години.

И досега банките едва ли надхвърлят 85% от оценката на имота при отпускане на кредит, както и месечната вноска не надхвърля 50% от дохода на длъжника, а най-продължителните ипотеки са 30 години, коментира икономистът Владислав Панев, бивш депутат от ПП-ДБ.

"През последната година България е изключение от корекцията на пазара на имоти в Европа, понеже само тук лихвите останаха ниски, съответно и месечните вноски по кредитите също. Това е изключително добре за вътрешното потребление, но крие риск от балонизиране на пазара", коментира Панев.

 "Златно" правило е до 20-30% от дохода да отива по вноска за ипотечен кредит, а не 50%, заяви пред Нова тв Стойне Василев, председател на УС на Българската асоциация на личните финансови консултанти.

Той посочи, че при по-нисък процент на размера на месечната вноска спрямо дохода, ще могат да теглят само хора, които имат навик да спестяват и имат възможност за самоучастие. От друга страна хората с по-ниски доходи ще отпаднат от пазара, защото няма да могат да покрият критериите. За банките това ще е благоприятно, защото в момента имат голям кешов ресурс, но в бъдеще това ще се промени. Рано или късно лихвите по кредитите ще тръгнат плавно нагоре. Банките трябва да са готови да преоценят своите имоти", смята специалистът.

Икономистът Красен Станчев също смята, че мерките на БНБ срещу бума на кредитирането не са достатъчни да охладят инфлацията, която е много важна за влизането ни в еврозоната.

"Ръстът на цените на жилищата е в пъти по-голям от този на инфлацията, но е сравним с този на заплатите. Към 17-18% е увеличението на възнагражденията през миналата година. Когато България влезе в еврозоната, минималните задължителни резерви ще паднат драстично, което ще освободи ресурс на банките", припомни Станчев.