Българска народна банка разпореди на търговските банки да затегнат раздаването на ипотечни кредити, като ги задължи да отпускат заеми само при спазване на 6 задължителни критерия при оценка на кредитополучателя.
Освен това банките ще трябва да се отчитат пред БНБ на всеки три месеца дали са спазени тези критерии за всеки отпуснат кредит.
Критериите, по които ще се преценява дали един кредит е прекалено рисков и може да бъде отпуснат са следните:
- Съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението при отпускане;
- Съотношението между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя при отпускане;
- Съотношението между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на кредита, обезпечен с жилищен недвижим имот, и месечния доход на кредитополучателя при отпускане;
- Съотношение между размера на дълга и годишния доход на кредитополучателя при отпускане;
- Съотношението между размера на кредита и годишния доход на кредитополучателя при отпускане;
- Максималният срок по договора за кредит (матуритет).
В съобщението на БНБ се посочва, че са утвърдени определенията и начина на изчисляване на тези съотношения, но не се дават повече подробности.
С така създадения механизъм за наблюдение и отчетност се цели да се формализира процесът на оценката на рисковете при ипотечното кредитиране и БНБ ще предприема последващи надзорни действия въз основа на резултатите от тази оценка, посочват от централната банка.
Приложените до момента мерки за охлаждане на кредитирането като повишаване на нивото на задължителните минимални резерви на банките и нивата на капиталовия буфер и буфера за системен риск, не дадоха особен резултат. За първите три месеца на годината стойността на новоотпуснатите кредити е 50% по-висока от миналата година.
Все пак от БНБ посочват, че независимо от повишената активност на кредитния пазар, секторът на домакинствата в България продължава да се характеризира с относително ниска задлъжнялост. Към края на 2023 г. общите задължения на домакинствата по кредити (в т.ч. небанковите) възлизат на 23.7% от БВП (едно от най-ниските равнища на съотношението „кредити за домакинствата/БВП“ сред страните от ЕС).
Наскоро централната банка обаче съобщи, че през 2023 г. е проверила няколко кредитни институции дали са спазени законовите изисквания за отпускане на ипотечни заеми и е открила несъответствия със законовите изисквания за оценка на кредитоспособността на потребителите.
БНБ публикува и преглед на въведените мерки във връзка с рисковете пред банковата система. От анализа става ясно, че през последните години в редица държави от ЕС е започнал процес на разработване и въвеждане на мерки, насочени към кредитополучателите. Например по отношение на критерия "Съотношение между размера на кредита и стойността на обезпечението при отпускане", (който показва степента на обезпеченост на новоотпусканите кредити с жилищни недвижими имоти, измерена спрямо текущата пазарна оценка към датата на отпускане на кредита), не се отпускат кредити със стойност на показателя 90 и над 90%.
За съотношението между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя при отпускане - ограничението е в интервала от 40 до 60%.
По отношение на максималения срок по договора за кредит (матуритет) до момента 12 държави са въвели ограничение не повече от 30 години.
До момента БНБ на няколко пъти предупреди банките за рисковете от ускореното кредитиране на фона на все още ниски лихви. "Независимо от повишената активност на кредитния пазар, секторът на домакинствата в България продължава да се характеризира с относително ниска задлъжнялост", посочват от БНБ. Към края на 2023 г. общите задължения на домакинствата по кредити (в т.ч. небанковите) възлизат на 23.7% от БВП - едно от най-ниските равнища на съотношението „кредити за домакинствата/БВП“ сред страните от ЕС.
