Под натиск от Брюксел и след започнала наказателна процедура българските управляващи показват склонност да обсъждат законови промени, с които да защитят в по-голяма степен длъжниците към банки, фирми за бързи кредити, мобилни оператори, топлофикации и други търговци на комунални услуги. Вчера омбудсманът Мая Манолова представи предложения за промени в ГПК, а шефът на правната комисия в парламента и депутат от ГЕРБ Данаил Кирилов я покани в сряда на изслушване в комисията.

Европейската комисия (ЕК) даде на България срок до края на март да премахне сегашната възможност кредитори безпроблемно да вадят изпълнителен лист срещу длъжници потребители. В противен случай ЕК ще сезира Съда на ЕС, а той ще наложи глоба на страната ни.
На първо място, предложенията за поправки в ГПК, представени от екипа на Мая Манолова, включват задължение на съда служебно да проверява за неравноправни клаузи в договорите и общите условия с потребителите. На базата на тази проверка съдът ще може да прецени дали да издаде изпълнителен лист на банка или друг кредитор. "Сега законът не дава възможност на съда да предприеме действия, с които активно да предотврати това положение. Нямаме правомощия в заповедното производство да изискваме и получаваме общите условия и договорите с потребители, а това е указание на Европейския съд. Не може само на база на извлечение от сметки да се издава директно изпълнителен лист и да се започне принудително изпълнение срещу длъжника. При това на него му се дава много кратък срок от само 2 седмици за възражение. На това трябва да се сложи край. Българският съд не е гумен печат и не може да бъде използван по този безумен начин", коментира съдия Константин Кунчев от Софийския районен съд. 
Като пример за неравноправна практика в договорите с потребителите той посочи наслагването на лихви върху лихви и неустойки за неизпълнение. "Това означава две санкции за едно и също провинение. Ако съдът види в договора и общите условия подобни незаконни практики, той няма да издаде нито заповед за принудително изпълнение, нито изпълнителен лист", посочи Кунчев.

Друга важна поправка в ГПК, предложена от екипа на омбудсмана, е възможността длъжникът да възрази и във всеки един етап да може да спре принудителното изпълнение срещу него. Много често длъжниците не могат да се защитят поради незнание, че срещу тях е заведено дело. Това се случва най-вече когато са призовани със залепяне на съобщение с претекст, че не са намерени на посочения адрес. Но дори когато длъжник подаде възражение, примерно за това, че дългът е некоректно изчислен, на практика принудителното изпълнение не може да се спре. Заради тази практика немалко хора загубиха имуществото си, докато водят дела срещу банки за неправилно изчислен дълг или дори когато вече са платили, но служебният представител не е знаел.

Омбудсманът Мая Манолова предлага още изрично да се запише, че когато длъжникът не е узнал за издадена срещу него изпълнителна заповед, връчена чрез залепване на уведомление (например на входната врата на имота), той да може да подаде възражение в двуседмичен срок след реалното узнаване.

ОБХВАТ

Новото правомощие на съда да изисква договорите и общите условия ще важи и за старите банкови кредити, а също и за заеми от фирми за бързи кредити, където са по-големите проблеми, стана ясно от дискусията. "Много банки използват такива институции, за да намалят дела на необслужваните кредити, като цедират вземанията си. На това също се слага край, защото необслужваният банков кредит като размер зависи от това, че се претоварва длъжникът с повече задължения, отколкото може да обслужи. И той спира да плаща изобщо", коментира съдия Кунчев.