Членството в еврозоната е стратегическа национална цел на България. Това е логичен завършек на нашата европейска интеграция.
Това обяви президентът Румен Радев по време на конференция "България по пътя на еврото". Държавният глава подчерта, че постигането на тази цел трябва да бъде организирано така, че страната ни по най-добрия начин да се впише в еврозоната и да не се допусне по време на този процес жизненият стандарт на хората да бъде понижен.
Конференцията се провежда ден след като зам.-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис, който е на посещение у нас, категорично отхвърли възможността страната ни да се присъедини преди 2025 г. в еврозоната. Като основна причина бе посочена твърде високата инфлация у нас.
В речта си президента Румен Радев акцентира, че страните, които са най-близо до войната в Украйна, са с най-висока инфлация - първо, защото най-тежко са усетили прекъсването на веригите за доставки на енергоресурси, и второ, заради големият дял на разходите за най-неотложните житейски нужди.
"Целта от влизането в еврозоната е българите да живеят по-добре, икономиката ни да бъде по-конкурентоспособна и да дава по-висок продукт", обяви държавният глава.
Според него приемането на еврото е не само въпрос на политическа воля, а "сложен и всеобхватен процес, който изисква прозрачност и преди всичко много доверие”. "Убеден съм, че приемането на еврото ще донесе съществени икономически ползи, но по-важно е в това да бъдат убедени българските граждани. Но затова се изискват сериозна работа от институциите", каза държавният глава. И припомни, че в миналото е имало случаи, когато гражданите са плащали за политически грешни решения, като КТБ например.
Радев призова да се укрепят контролните институции и механизми, така че в преходния период по приемането на еврото да не се допуска спекула и ръст на цените. Освен това трябва да се усъвършенстват икономическите политики, така че помощите да се дават само за нуждаещите се. По думите на президента пред следващото Народно събрание стояла нелеката задача във времена на криза да удържи бюджетния дефицит нисък, но наред с това и да не се допусне намаляване на стандарта на живот на хората.
Преди изказването на президента служебният министър на финансите Росица Велкова и управителят на БНБ Димитър Радев подчертаха, че новите управляващи трябва да гарантират с приемането на редовния бюджет за 2023 г., както и с макрорамката за следващите две години, че дефицитът твърдо ще остане под 3%. Подобен призив отправи и зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис.
Синдикатите обаче предупредиха, че е невъзможно тази година да се вместим в толкова нисък дефицит. "Това, че успяхме миналата година, е с цената на неизпълнени капиталови разходи, което обаче е за сметка на по-висок икономически растеж", каза Пламен Димитров от КНСБ. Той призова политиците да се опитат да убедят Еврокомисията, че този критерий на този етап не е приложим. "В противен случай на власт може да дойдат хора, които не искат да влезем в еврозоната", предупреди Димитров. От профсъюзите предупредиха също, че ако сега властта не успее да овладее инфлацията, трудно ще убеди хората, че няма да има поскъпване при замянаната на лева с евро. "Не чухме от г-н Домбровскис защо ЕК не видя проблем с високата инфлация в Хърватия при влизането й в еврозоната от 1 януари 2023 г. Това е политически некоректно поведение", посочи още Димитров
За бизнеса влизането в еврозоната е най-важният приоритет, защото сме убедени, че ще ускори икономическия растеж, заяви Васил Велев от АИКБ. От работодателската организация призоваха политиците да се въздържат от популистки действия и да се обединят около целта да влезем в еврозоната възможно най-скоро. "Целта ни не трябва да е 800 евро минимална заплата, а 2000 евро средна работна заплата в средносрочен план", посочи Велев.
"Генезисът на забавянето на процеса на присъединяване към еврозоната е в политическата криза през последните две години", заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев. Според него текущите проблеми с високата инфлация също до голяма степен са следствие на политическата криза. "Традиционно силната фискална позиция на страната бе разхлабена, което подхранва инфлацията и затруднява пазарните мерки за нейното намаляване", посочи още Радев. Той припомни, че бюджетният процес е силно разстроен - нямаме реален бюджет за тази година, липсва и реалистична макроикономическа рамка и средносрочна фискална програма. Гуверньорът на централната банка препоръча редовният бюджет за тази година изрично да включва мерки за овладяване и намаляване на инфлацията по две линии - дисциплиниране на разходите, за да се ограничи търсенето и структурни промени за разрешаване на вътрешните проблеми с предлагането.
