Надеждите на България да влезе в еврозоната още догодина бяха попарени от зам.-председателя по икономическите въпроси на Европейската комисия Валдис Домбровскис, който е на посещение у нас. В интервю за "Нова ТВ" той заяви, че възможната дата, на която България може да премине към европейската валута е 1 януари 2025 г.

Само преди 4 дни служебният финансов министър Росица Велкова каза, че шансовете за влизане в еврозоната догодина не са пропиляни. Тя дори посочи примерна дата 1 юли 2024 г.

Днес обаче Домбровскис изтъкна, че държавите се присъединяват обичайно от 1 януари, защото това е по-полезно за практическите цели.

Освен това еврокомисарят посочи, че най-голям проблем пред присъединяването на България е твърде високата инфлация в страната, а не толкова неприетите 4 закона. Според латвиеца тези закони може да бъдат приети в рамките на няколко месеца, обаче справянето с непрекъснатото поскъпване на живота в България ще отнеме повече време.

На въпрос защо България трябваше да се откаже от заложената цел за приемане на еврото на 1 януари 2024 г., той отговори: "Тя подлежи на оценка на експертите от Еврокомисията. Тази оценката показва, че критерият за инфлацията няма да може да бъде покрит, затова трябва да отложите.“ По-късно пред журналисти еврокомисарят обясни, че България не покрива критерия за инфлацията в голяма степен, дори след като за нея се приложи методологията на изключване на отделни страни при калкулациите, приложена за Хърватия. По информация на "Сега" страната ни се отклонява от изискваното ниво с малко над 4%, като се вземат предвид и прогнозните нива на инфлацията до април. "Този показател не може толкова рязко да се промени, защото се отчита 12-месечен период", коментира Домбровскис. На този фон уверенията на финансовото министерство, че до лятото България може да се доближи до покриване на критерия, звучат оптимистично. "Опитът показва, че при техническите критерии трудно се допуска гъвкавост. Те или са изпълнени или не", коментира Домбровскис. На първо място трябва  да се укротят енергийните цени, тъй като основният двигател на инфлацията в България и Европа, са именно те, посъветва еврокомисарят. "Има интервенции на пазара, включително за природния газ, подготвя се структурна реформа за енергийния пазар. Това е един начин да се укроти инфлацията, като се насочим към нейните корени - каза той. - Важна е и паричната политика, по нея също се работи за намаляване на инфлацията. Това не трябва да опорочава другите елементи на фискалната политика. Затова мерките трябва да са временни или целенасочени”, каза Домбровскис. На фона на сериозното отклонение по показател инфлация служебният премиер Гълъб Донев счита, че оглавяваният от него кабинет е направил необходимото за овладяване на инфлацията. " Инфлацията през предходната година, особено през първите няколко месеца, рязко се повиши. Служебното правителство постигна да имаме от октомври месец един непрекъснат спад на цените, така че да можем да се приближим до критерия за инфлация по Маастрихт", коментира Донев.

ДЕФИЦИТ 

Валдис Домбровскис бе категоричен, че реализирането на дефицит над 3% през 2023 г. ще попречи на евентуално членство в еврозоната през 2025 г. Домбровскис направи коментара в контекста на даденото от МФ обяснение, че при отчитане на всички политики от 2022 г. бюджетът за 2023 би следвало да излезе на дефицит от 6%. След срещата със зам.-председателя на ЕК Донев уточни, че въпреки наследените разходи служебното правителство ще предложи проектобюджет с дефицит до 3%. Финансовото министерство вече коментира, че мерки за свиване на дефицита в хазната ще има както по линия на разходите, така и по линия на приходите, като ще бъде предложено отпадането на различни временни данъчни облекчения. 

ПЛАН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

България е уведомила Европейската комисия за намерението си да предоговаря плана за възстановяване и устойчивост, но разговорите още не са започнали. Наистина рамката за изпълнение на плановете е амбициозна и времето до 2026 г. не е много, коментира още еврокомисарят. Той припомни, че в процеса на предоговаряне България ще трябва отново да се съобрази с отправените към нея специфични препоръки, тоест ще бъде изправена пред същите предизвикателства, ще трябва да спази и минималното ниво за финансиране по плана на мерки, свързани с климата. "Допустимо е предоговаряне, ако са настъпили обективни обстоятелства, които правят невъзможно изпълнението на плановете", каза още Домбровскис. Не е ясно дали ЕК ще приеме за убедителен доводите на България, че след войната в украйна въглищните централи и производството не енергия от тях е ключово не само за България, но и за съседни страни.  

САНКЦИИ

В 10-тия пакет от санкции, които Европа подготвя, е предвидено задължение за докладване на наличието на активи на санкционирани лица в частните банки и централната банка, коментира още Домбровскис. Прилагането на санкциите е задължение на държавите-членки, но ЕК ще засили наблюдението върху тях заради различни опити за заобикаляне. Според Домбровскис санкциите дават резултат и тепърва ще дават, като доказателство за това е рецесията в Русия. Русия отчете рецесия дори при рекордно високи енергийни цени, рецесия се очаква и тази година, коментира Домбровскис.