Северна Македония иска да има още една газова връзка с България. Това каза Крешник Бектеши, министър на икономиката на югозападната ни съседка във встъпителното си изказване на започналата днес министерска кръгла маса в София, посветена на регионалното сътрудничество за енергийна сигурност, диверсификация и зеления преход.
Северомакедонският министър подчерта, че капацитетът на сегашният интерконектор е изцяло зает от „Газпром“, а страната му иска да има възможност за диверсификация на източниците на доставка. В тази връзка Бектеши огласи и намеренията на Скопие да се изгради още един газопровод към България в югоизточна част на страната (в района между Струмица и Петрич - б. а.). Министърът информира още за напредналата фаза по започването на изграждането на газовия интерконектор със съседна Гърция.
Генералният директор на ГД "Енергетика" на Европейската комисия Дите Юл Йоргенсен
припомни превръщането на енергетиката в оръжие,
което е основната причина за днешната среша в София и за това трябва да сме единни. Тя изрази увереността си призивите за солидарност бързо да се превърнат в действие.
В началото на събитието премиерът Кирил Петков, също подчерта, че енергетиката се използва като оръжие. "Това е толкова очевидно, защото има едностранни нарушения на договори от "Газпром", заяви той. Премиерът посочи, че новите терминали за газ, които се изграждат, както и новите интерконектори позволяват да има нова енергийна карта на региона и възможности за диверсификация.
По думите на министъра на енергетиката Александър Николов срещата се случва на фона на нововъзникнали възможности и предизвикателства. "От криза всички излизат по-силни", изтъкна той.
Вицепремиерът Асен Василев припомни за дадените от България на ЕС предложения за общи поръчки за внос на газ. "Мисля, че с наши общи усилия, с инфраструктурата и малки модернизации, можем да обединим действията си по линия на електроенергията и договорите, можем да диверсифицираме района и
да прекратим един път завинаги зависимостта",
каза още той.
Гръцкият енергиен министър Константинос Скрекас подчерта ролята на Гърция за енергийната сигурност на района. Той информира за плановете за разширяването на хранилището за газ край Кавала и увеличаването с 18% на капацитета на терминала за втечнен метан на остров Ревитуса, край Атина. По думите му, в следващите години се планира изграждане и на газопровод към Египет. Гръцкият министър припомни амбициозните планове на южната ни съседка в сферата на зелената енергия.
Румънският министър на енергетиката Вирджил-Даниел Попеску информира присъстващите за новите
проекти за добив на природен газ в шелфа в Черно море.
Той припомни, че страната му е голям производител на синьо гориво в Югоизточна Европа.
„Увеличаването на броя на терминалите за внос на втечнен газ е един от акцентите на плановете ни за диверсификация на източниците на доставки“, каза във встъпителното си слово Алпарслан Байрактар, зам.-министър на енергетиката и природните ресурси на Турция. Той посочи за най-точен пример южният газов коридор с реализираните проекти за изграждане на тръбопроводите ТАП и ТАНАП,
Министърът на енергетиката на Азербайджан Парвиз Шахбазов информира, че страната му е изнесла за Европа над 3 млрд. куб. м газ през първите три месеца на годината.
„До края на 2022 г. количеството ще надхвърли 10 млрд. кубика“,
уточни той и сподели плановете за изграждане на тръбопровод през Грузия и по дъното на Черно море за доставки на въглеводороди към Югоизточна Европа. По думите му страната има амбицията до края на десетилетието 30% от енергията да се осигурява от ВЕИ.
Участникът в срещата от Украйна, министър Герман Галущенко припомни политиката на „Газпром“ към страната му. „През 2009 г. спряха едностранно транзита към Европа, През 2014 г. след окупацията на Крим на други части от територията ни, доставките пак бяха преустановени, а през март 2018 г. след като бяхме платили не изпълниха поръчката. „Газът е паравоенен атрибут в ръцете на „Газпром“ и Путин, каза той.
Зорана Михайлович, вицепремиер и министър на минното дело и енергетиката на Сърбия подчерта в изказването си, че страната е готова да изгражда интерконектори с всички съседни страни.
След края на срещата българският енергиен министър Александър Николов информира за намерението на операторите на България, Румъния и Гърция ще подпишат документи, които ще дадат възможност за
увеличаване на капацитета за присъединяване на нови ВЕИ за ток.
Според него, те ще дадат възможности за намаляване на зависимостта от природен газ в региона.
Във връзка със санкциите, той изтъкна, че със сигурност при петролно ембарго на ЕС към Русия България ще иска отсрочка.
Николов поясни още, че повечето решения, които се обсъждат, са средносрочни и дългосрочни. Краткосрочните решения са свързани със спот пазара, добави той. Това е една от причините да има и споразумение между "ДЕПА" и "Булгаргаз", тъй като по този начин ще се оптимизират разходите на двете компании и ще има възможност за непрекъсваемост на доставките. В дългосрочна перспектива работната група, в която има и членове на Европейската комисия, ще обсъди всички възможни сценарии.
