България налага временна забрана за внос на над 20 вида храни с произход Украйна. Сред тях са не само пшеница, слънчоглед и царевица, заради които има силна съпротива от местните зърнопроизводители. По-късно стана ясно, че ЕК предлага да бъде въведена общоевропейска забрана за внос на зърнени култури от Украйна в държавите от първа линия, сред които и България, като се осигури само транзитното преминаване на тези стоки за останалата част от Европейския съюз. ЕК обаче предлага тази забрана да важи за пшеница, царевица, слънчоглед и рапица, с възможност за добавянето на още два или три продукта.
Според решението на българското правителство се забранява така също и вносът на пшенично брашно, слънчогледово масло, пчелен мед и пчелни продукти, сурово мляко и сухо мляко, млечен концентрат, орехи, лешници, яйца, птиче месо, свинско месо, овче и козе месо. Забраната ще важи и за ръж, ечемик, овесени ядки, сорго, елда, нишестета, инулин, пшеничен глутен, соя, ленено семе, рапица, вино, винен оцет и етилов алкохол.
Временната забрана за внос на храни от Украйна в България ще важи от 24 април до 30 юни. Тя няма да бъде прилагана за транзитнопреминаващите стоки през територията на България за трети страни. Партидите трябва да бъдат в специализирани транспортни средства, запечатани и пломбирани на границата, без да се допуска разтоварване и претоварването им на територията на страната ни.
"През последната година, противно на замисъла за така наречените коридори на солидарността, значителни обеми храни от Украйна останаха в страната и разстроиха основни производствено-търговски вериги. Ако тази тенденция се запази и дори се усили, което е напълно реално след въведените аналогични забрани от други държави, е възможно да се стигне до крайно тежки последици за българския бизнес", обясни в началото на правителственото заседание служебният премиер Гълъб Донев.
По думите му страната ни била принудена да приеме тази национална мярка, тъй като отговорните европейски органи все още обмисляли адекватен отговор на променените обстоятелства, до които доведели коридорите на солидарността. "България остава солидарна с Украйна, но фалитите на българските селскостопански производители с нищо няма да допринесат за нейната кауза“, каза още министър-председателят.
Аргументите на служебния кабинет за тази мярка са, че сегашните коридори на внос на храни от Украйна са "изкривени" и не съответстват на принципите на европейска солидарност. "България на практика последва на практика примера на три други държави. Имаме продукция за няколко милиарда, която считаме, че ако не вземем мерки, трудно ще реализираме и ще търпим много сериозни загуби", обяви по-късно днес служебният министър на земеделието Явор Гечев.
Третият аргумент бил, че така или иначе вече спрените коридори към редица други европейски държави ще бъдат пренасочени към Румъния и България. Затова българското правителство реагирало своеобразно информацията и правомощията, които има. "Включително има сериозни опасения от съседни държави по отношение на фитосанитарните качества на редица от продуктите. Знаете, че някои от държавите имат унищожена продукция, има положителни тестове за неразрешени в ЕС препарати", допълни агроминистърът.
ИЗБЪРЗАХТЕ
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е изпратила писма до правителствата на пет източноевропейски държави (Полша, България, Румъния, Словакия и Унгария) да не бързат с едностранните мерки, защото ЕК готви ограничения в целия ЕС върху вноса на украинска пшеница, царевица, слънчоглед и рапица. Това съобщи Полското радио в сряда, като се позова на коментар на говорителя на ЕК Дана Спинант.
"Комисията използва извънредни правомощия, за да забрани вноса от Украйна на четири продукта - пшеница, царевица, слънчоглед и рапица. Решението на ниво ЕС ще замени едностранните решения за забрана на вноса, взети от Полша, Унгария и Словакия и обявени от България и Румъния. Комисията също така обяви, че започва разследване на други, според нея, чувствителни продукти, които влизат в ЕС от Украйна", се казва в съобщението.
Късно в понеделник стана ясно, че ЕК предлага да бъде въведена общоевропейска забрана за внос на зърнени култури от Украйна в държавите от първа линия, сред които и България, като се осигури само транзитното преминаване на тези стоки за останалата част от Европейския съюз. Това са обсъдили заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис и земеделските министри на България, Румъния, Словакия, Полша и Унгария, съобщи БНТ.
ЕК предлага тази забрана да важи за пшеница, царевица, слънчоглед и рапица, с възможност за добавянето на още два или три продукта.
Засегнатите държави обаче искат този списък да е много по-широк. Брюксел настоява предлаганата общоевропейска мярка да замени едноличните забрани на вноса на продукти от Украйна.
Румънският земеделски министър съобщи, че Европейската комисия планира да забрани до 5 юни вноса на зърно и маслодайни култури в 5 страни членки, ако те отменят индивидуалните си решения в тази посока. Мярката може да бъде въведена 48 часа след оттегляне на едностранните мерки, посочи Петре Даеа.
Предстоят още разговори с четири държави, без Румъния, които наложиха поотделно пълна забрана за внос на украинско зърно. Букурещ въведе само ограничения и проверки на качеството.
ВНОСЪТ ОТ УКРАЙНА НЕ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ ПРОБЛЕМ
"България е на прага на най-голямата криза в земеделието в цялата ни история", коментира пред бТВ бивщият агроминистър Мехмед Дикме. Той обаче призна, че проблемът не е само във вноса на украинско зърно. "С решението за безмитен внос на украинско зърно Европа ни отне пазарите, които имахме в Испания, Италия, Франция, Гърция. Те не искат нашето зърно, а предпочитат евтиното украинско зърно", каза Дикме.
В момента в страната ни има непродадени 3.5 млн. тона пшеница и 1.3 млн. тона слънчоглед. До два месеца ще има нова реколта и складовете ще се задръстят с 9-9.5 млн. тона зърно. България няма капацитет да изнесе такива огромни количества, няма пристанище, през което да ги изнесем, каза бившият земеделски министър. Според Дикме предоставените 16 млн. евро помощи от Брюксел са подигравка на фона на загубите за 1 милиард лева, които зърнопроизводителите ни търпят.
Земеделският министър Гечев съобщи още, че украинският министър на земеделието пристига в петък в София. Гечев се надява и украинският му колега да въздейства на ЕК за общо европейско решение по въпроса. "Ние сме солидарни с Украйна, но едното не може да е за сметка на другото – какво, да изберем кой да фалира ли? Три държави вече са с декларации за спиране на вноса. Ако ние не спрем вноса, то всичко, което отива към коридора за Полша и Унгария, на практика ще се окаже в Румъния и България. Тоест, ако ние в момента не спрем еквивалентно мярката с другите колеги, то на практика ще се изместят коридорите насам. Очаквам Брюксел да разбере, че финансовите компенсации не са важните в случая, а е важна една друга солидарност, която да е еднаква за всички фермери", заяви земеделският министър.
УКРАЙНА И ПОЛША СЕ СПОРАЗУМЯХА
Междувременно Украйна и Полша се договориха за възобновяване на транзита на зърно през полска територия, съобщи Министерството на икономиката на Украйна. Транзитът ще бъде отблокиран в нощта на 21 срещу 22 април.
Полските власти са разработили механизъм, според който зърно от Украйна няма да остава на територията на страната, информира Полското радио. „Транспортът със зърно от Украйна през Полша ще бъде контролиран от специална система, която ще гарантира, че нито един тон зърно от Украйна не остава в Полша“, каза полският министър на земеделието Роберт Телус. Според министъра „всеки транспорт с украинско зърно, преминаващ през Полша, ще бъде запечатан с GPS сензори“. На първо време всеки камион, идващ от Украйна през Полша, ще бъде придружен от конвой.
