Икономиката на България ще отбележи спад от 7.8% през 2020 г., а безработицата в определени месеци на годината ще надхвърли 10%. Рецесията в България обаче ще бъде по-плитка и краткосрочна от повечето европейски страни. Това посочват от УниКредит Булбанк в икономическия си анализ за Централна и Източна Еропа, в който са отразени промените в икономическата активност в следствие на кризата с COVID-19.
Прогнозата на финансовата институция е далеч по-песимистична и от най-песимистичния сценарий на правителството, въз основа на който бе коригиран бюжетът. Той предвиждаше спад на БВП за тази година от 3% и вдигане на безработицата с 2.2 процентни пункта до над 6%.
Най-силно ще е забавянето през второто тримесечие на тази година - спадът на икономиката спрямо първото тримесечие ще е с безпрецедентен двуцифрен мащаб от 16%.
Прогнозата на УниКредит е направена при допускане, че ограничителните мерки срещу разпространението на коронавируса ще бъдат разхлабени в края на май или най-късно през юни. Голяма част от мерките обаче ще останат за по-продължителен период от време. След като епидемията започне да затихва, очакванията на икономическия екип на УниКредит са ограничителните мерки да бъдат разхлабени и произведения БВП в икономиката да започне бързо да расте през третото и четвъртото тримесечие. Въпреки това възстановяването ще протече неравномерно и с различна скорост за различните сектори.
Сектори като „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Култура, спорт и развлечения“ ще бъдат много силно засегнати. Транспортът и ориентираните към износ производствени сектори могат да претърпят значителен спад в произведената продукция, поради прекъсване на веригите за доставки и спада на търсенето, предизвикани от пандемията.
Разходите на домакинствата също ще бъдат силно засегнати. Домакинствата, както и много фирми, ще възприемат изчаквателен подход към инвестициите и покупките на стоки за дълготрайна употреба. Потребителите ще избягват препълнените търговски центрове и ще пътуват по-малко.
Възстановяването ще се изправи пред допълнителни трудности поради увеличаване на фирмените фалити. Не бива да се изключва и ако загубата на работни места достигне много големи пропорции. Дори за компании с висока конкурентоспособност, които няма да се сблъскат със спад в търсенето и прекъснати вериги за доставки, ще бъде предизвикателство да работят в такава среда, казват икономистите на УниКредит.
Прогнозата за спад от 7.8% на реалния БВП за тази година означава, че рецесията, предизвикана от пандемията от коронавируса, ще е по-остра от финансова и икономическа криза през 2009 г. Позитивното е, че този път възстановяването, изглежда, ще започне много по-рано и ще протече по-бързо, смятат експертите на УниКредит. Важно значение за България ще изиграе влизането на страната ни в ERM II и Банковия съюз, което ще държи ниски разходите за финансиране.
Очакваме 7.0% ръст на БВП през 2021, което в случай че се материализира, ще помогне на икономиката да достигне своето предкризисно ниво на БВП в средата на 2022 г., или около година и половина след като 2020 г. е приключила. Това би бил много по-добър резултат, отколкото десетилетие по-рано, когато на икономиката бяха нужни повече от четири години, за да компенсира изцяло загубите на БВП, претърпени по време на рецесията от 2009 г., става ясно от анализа на УниКредит.
Икономистите на УниКредит очертават няколко основни фактора, които вероятно ще направят възможно рецесията в България да бъде по-плитка и краткотрайна, отколкото в повечето европейски страни, както и загубата на доходи и работни места да бъде по-слаба.
На първо място това е стабилната фискална позиция на страната. Освен това за разлика от други европейски страни българският туризъм и свързаните с него сектори са със сравнително по-малък дял в икономиката.
Трето, страната е нетен вносител на енергоресурси, което в настоящата ситуация е позитивен фактор предвид огромния спад в цените на петрола, прогнозиран за 2020 г. От голямо значение също така е, че българското правителство, с решителната подкрепа на ЕК, успя да договори повече от 40% намаление в цената на газа, доставян от ‘’Газпром’’, което ще намали разходите за парно и вътрешните цени на газта в момент, в който доходите на домакинствата и приходите на фирмите са поставени под силен натиск поради предизвиканата от пандемията рецесия.
И най-важното, влизането на страната във валутния механизъм ERM II и Банковия съюз, което очакваме да се случи в края на април, ще помогне да се подобри ликвидността и да се стабилизират очакванията. Това не само ще улесни фирмите от частния сектор да рефинансират задълженията си с настъпващ падеж през тази година, но и ще позволи на публичния сектор да удържа на ниско ниво разходите по емисията на нов дълг.
