ГЕРБ прави опит да затегне вратичките, които сега позволяват с няколко дни високоплатена работа човек да получава от нашата система максимално обезщетение за безработица. От години тези схеми са много популярни, но напоследък нашумяха като "френска" безработица покрай експлоатацията на френската система. Сега Деница Сачева и още трима депутати от ГЕРБ предлагат промени, с които на този тип възможности (те често са съвсем легални) ще се сложи край.
У нас право на обезщетение за безработица има човек, за когото са внесени или дължими осигурителни вноски за най-малко 12 месеца от последните 18. Размерът на обезщетението е 60% от среднодневния осигурителен доход за последните 24 месеца, като този дълъг срок бе сложен именно за да се пресекат измамите. Когато обаче човек има в референтния си период работа в друга държава от ЕС, влизат в действие европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Те изискват, в името на това да не бъде затормозяван служителят да доказва стаж от повече от една държава, да се вземе предвид само последната му работа по трудово правоотношение.
Благодарение на европейския регламент цели села от Благоевградско пътуват за по няколко дни до Франция, работят за кратък период - от три дни до няколко седмици, след което се връщат и кандидатстват за максимални помощи за безработица. Понякога работата е съвсем фиктивна, като работодатели разказват, че български адвокати имат регистрирани дружества във Франция да произвеждат трудови договори на конвейр. Често обаче всичко е законно. Като се върнат, хората получават близо година максимално обезщетение, сметнато на база последната работа, т.е. трите скъпо платени дни във Франция.
Има и втора схема, описана в мотивите към законопроекта на Сачева и компания - след упражняване на трудова заетост в чужбина, лицата са наемани с висок осигурителен доход у нас от български осигурител, като обезщетението вече се формира единствено от този доход, получен за този последен завършен осигурителен период в България.
Тези две възможности тежат несъразмерно на системата. При три пъти по-кратък референтен период за определяне на обезщетението, сумата е в максимален размер, изтъква Сачева. Така 7,73% от получаващите обезщетение през 2023 г. са получили 26,33% от общо изплатените обезщетения. Повече от 80% от обезщетенията при краткосрочна заетост в ЕС са в максимален дневен размер, а останалите са близко до максималния, посочват още вносителите. През 2023 г. общо 736 514 българи са получили обезщетения за безработица, от тях 56 958 са били по европейски регламенти. Тези със стаж в чужбина са получили 136 292 630 лв. от общо 517 570 303 лв. за безработица. Средният размер по българското законодателство е 538,07 лв., а по европейските регламенти е 1365,74 лв.
За да се изравнят правата на тези с изцяло български стаж и на другите, депутатите на ГЕРБ предлагат с нов законопроект при определяне на обезщетение със стаж от чужбина да се вземат предвид доходите на лицето, получавани на последната му работа и всички доходи от България и други държави за последните 24 месеца. Промяната в Кодекса за социално осигуряване действително може да сложи край на възможността да получаваш максимално обезщетение с няколко дни работа. Не е ясно обаче дали всъщност тя е възможна, след като ползването на последната работа е изискване на европейски регламент.
Какво казва регламентът
Според чл. 62, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, когато изчисляването на обезщетението по закон се основава на размера на предишното трудово възнаграждение, се отчита изключително възнаграждението при последната работа по трудово правоотношение. Според следващия параграф 2, същото правило се прилага и когато законодателството на съответната държава предвижда специален осигурителен период за определяне на базата за обезщетението (България отговаря на този случай). Има обаче и още един параграф, който допуска дерогация на първите две изисквания в някои случаи. Предстои да разберем дали тези текстове ще позволят да допишем изискванията.
Три дни работа - 30 проблема
Възможността да се получават максимални обезщетения с минимална заетост не е единственият проблем с т.нар. френска безработица. Работодатели се оплакват от няколко години, че не могат да намерят работна ръка, защото всеки лежи на тези пари и приема да работи само на черно, или въобще не желае. Има и още един проблем - за да не им прекъснат обезщетението с нежелана оферта за работа, тези хора често си вадят фалшиви медицински експертизи, че са болни и не могат да полагат труд.
Съществува обаче и обратен проблем с европейския регламент, разказват експерти. Често съвсем добросъвестни хора се прибират по принуда в България и започват тук работа за много по-малко пари, а като останат без работа, губят години на големи осигуровки, за да получават минимума по последното си назначение. Съдилищата у нас имат трайна практика да отсъждат в полза на регламента - т.е. човек остава на ниска база от последната си заплата.
Промените, внесени от ГЕРБ, със сигурност ще засегнат и хора, които попадат в коментираните хипотези по принуда, а не с цел измама.
